Сърце без решетки

IN MEMORIAM

 Като конституционен съдия Димитър Гочев не допусна да го рекетират
 

На 6-ти март 2019 г. отлитна от този свят душата на неповторимата личност Димитър Гочев. Поклон пред светлата му памет. Нека припомним стремглавият му жизнен път или

Как от ковач на сандъци ДИМИТЪР ГОЧЕВ стана първият ни евросъдия

„Сърце без решетки“ е най-краткото определение и в духовния, и в буквалния смисъл за личността на големия българин съдия Димитър Гочев. Продължи статията →

Упражнения по корупциология*

 

Поредният ни роден мегапроект за борба с корупцията – Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество влезе в сила като новогодишна честитка за 2018 година. Но пожеланията му, наместо успокоение, разбуниха духовете сред властимащите касти – законодателна, изпълнителна и съдебна, и провокираха сериозни експертни критики. Притесненията им са, че тази новозачената мегаструктура е по-скоро мощен мутант с аромат на политическа репресия. Продължи статията →

В търсене на Барикадата на мъчениците

 

Мили Боже, моля те, прости на невъзпитаната ми душа, че започна да ми се повръща от мъченици!

Не че съм загубил безценния Ти дар с който ме създаде –  да съчувствам и без умисъл да помагам на слабите и унизени. Просто ми дойдоха в повечко последиците от неолибералните облъчвания на Лукавия върху хората с които общувам в ежедневието – без значение близки или случайни.   Продължи статията →

ПИНОКИО – лифтът между ХЕЛП и ГНОМ

 

Случи се да бъда нощна смяна на Коледа. На житейското стечение на обстоятелствата в реалното ми битие повечето познати реагират със сълзливо съчувствие. За какво!? Че не съм на топло и на някаква безкрайна софра. Та нали се радваме на Святата нощ, в която се е родил Спасителят на човеците в кошара, а мъдреците от всички краища на света са дошли да се поклонят на Сина Божи Иисус Христос. Продължи статията →

Малко битълсче и все по-голямо идиотче

 

От тази фотография – горе-долу – май датира смисленият ми спомен за приключението из което яздя безспир … та до днес. Третият ми рожден ден през 1966 г. Снимките на момчeнца с пистолетчета бяха нещо обичайно в тогавашния соцреалистичен стайлинг. Разликата е в прическата! А от там и последиците. Когато миличките ми родители решиха да извършат първата интервенция с божията ми косичка го направиха според представите си за тогавашната визия на великия китарист на Beatles Джордж Харисън. Продължи статията →

БЯЛА РИЗА, АМА ПО НАШЕНСКИ БЯЛА…

 

12552846_927765253968223_1411031620849417508_n

Факт е поредният неочакван удар в тила на българската училищна психология.

След закриването, прощавайте, след преструктурирането на ресурсните центрове по градове, цялата работа по диагностицирането на децата със специални образователни потребности, която до този момент се извършваше от колегите от ресурсните учреждения, понастоящем вече е вменена на училищните психолозци и педагогическите съветници по места. С други думи цялостната дейност по психологичното обследване на тези деца включва безконечно „чиновническо” писане, диагностициране и консултиране. Продължи статията →

Комсомолският плам е в основата на правосъдния срам

Върху диагнозата на родната  Темида – слабост, зависимост и корупция – поставена от Брюксел, не спират осем месеца да дават рецепти всевъзможни нашенски „лечители“. Общото между тях е неприкритият апетит за власт и сблъсъкът  е лют. Дори да съвпаднат предписваните от  илачи, се отпочва спор каква да е дозировката, за да не достигне пациентът до летален изход и  да не е в състояние да обслужва меркантилните им игрички. Продължи статията →

НЕДОСЕГАЕМИТЕ?

123-072

Що е то училищен двор след учебни занятия?

За огромно мое съжаление отговорите не са противоречиви. Напротив:

„Това е единственото място, на което мога да водя на “пасбище”  кучето си!”;

„Минавам напряко до дома си! И кой по дяволите би ме накарал да обикалям?”;

„Вечер е готино и спокойно… Защо да не изпия по няколко бири с приятели?”.

Това ми напомня за широкообхватното определение понастоящем за Родината ни като един „разграден двор”. Продължи статията →

Загубени в проекти

ПИОНЕРphoto-forum.net

В последна надежда – та дори в мечта, за материално оцеляване на хората от българския интелектуален потенциал, се превърна включването им за участие в така модерните „проекти“, финансирани от всевъзможни иностранни структури с всевъзможни интереси. Изкушението за битово оцеляване все повече надделява над съвестта и вътрешното убеждение. Особено сред журналистите от нежълтите печатни медии , които биват ежедневно  унижавани и „хвърляни на вълците“. Продължи статията →

За архитектурата на националните стереотипи

Тютюнев склад Пловдив разрушение

Гръдна жаба мори Майка България. Абсолютно същото раково заболяване, което повали безпощадно и без време морното тяло на тютюневият склад в Пловдив тези дни. За едни е разпад и разруха, но за тумора злокачествен това си е разтуха…

Содом и Гомор градят своето адово царство. Търговците са в храма, Иисусе!

Бидейки все още изправена, достолепната сграда на „Син сити“ е мъртва в душата си. Продължи статията →