Издрънчаване на ламарина в безлюдния селски следобед ме стресна. Дойде от непосредствена близост. Огледах се предпазливо с маниер на ловец на съсели. Ахнах – огромен тлъст щурец бе яхнал току-що отворената ми бира и с такава стръв смучеше от кехлибарената течност, че се бяха сплескали стените на кена ( б.а. тенекиения амбалаж).
Въобще не го смути, че го наблюдавам очи в очи от педя разстояние с увиснала долна челюст. Продължи статията →
Точно преди тридесет години – през последното ми недемократично лято, старият морски вълк Рака от Созопол ми разказа, че Медуза било моряшки жаргон на древното „Музата на Ед“.
Кой е този Ед ли!?
Пак Рака ми разказа, че в далечни времена той бил съратник на Йона – човекът погълнат от кит и живял в утробата му. Ед много се страхувал да не го споходи съдбата на другаря му. Продължи статията →
Автор: Петър Бучков
В днешните траурни дни за самозабравилата се и заплашена от сгромолясване демокрация е добре да се обърнем към извора на рационалния разум. Нещо простичко, завещано (и все нeспазвано) от Лао Дзъ : „Нека държавите ни са малки. Нека храната ни да е вкусна и дрехите ни да са хубави. Да чуваме петлите на съседите си, но да не се познаваме”. Продължи статията →
Хората налагаме безброй реформи, които не изискват вътрешна саможертва и всеки си въобразява, че неговата реформа ще изведе света на прав път завинаги, докато самият той развива злото вътре в себе си.
Но дори да познаваме саможертвата, не можем да се смятаме за съдници и съдия-изпълнители на своите събратя, па били те цигани или магистрати. Защото има извечен Съдник и Изпълнител. Продължи статията →