В снежното утро на 24-ти март към 6.30 часа червеният дизел бавно докарва вагоните от нощния влак Бургас-София в депото в столичния квартал „Надежда“ за хигиенизиране и обработка. Жените от почистването – оборудвани според изискванията на COVID обстановката, се втурват на работа.
След десетина минути бият тревога, че в едно от купетата има болна жена. Спазвайки инструкциите за безопасност охранителите на депото подканят дамата да ги придружи до портала. Продължи статията →
(Този материал бе публикуван през септември 2017 г. в списание Правен преглед в брой посветен на 25-годишнината от ратифицирането от България на Европейската конвенция за правата на човека).
На мига усещам злостната неолиберална реакция на опитомените човекозащитници към заглавието. Та почвам с личното си усещане за Простор – безгранична прозрачност. Какво ако не простор би трябвало да е първостепенният атрибут на Европейския съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург – институция с претенции, че е последната надежда на хората за справедливост!? Продължи статията →