Автор: Петър Бучков

 Фотография: КИЦ-Босилеград

 Публикувана на: 18-05-2014 г.

Милиони се изсипаха (особено от младата ни безцензурна партия) за „благотворителни” кебапчета и сандвичи за „бедния български народ”. Защо ли барем едно залче със следи от месо не попадна при стотиците мизерстващи български старци в „свидните” ни Западни покрайнини, които са подложени на целенасочена политика на асимилация, откак по волята на „Великите сили” със Ньойския договор от 27-ми ноември 1919 г. български села за назидание буквално бяха цепени по средата – половината в България, а другата дар „компенсация” за съюзника Кралство Сърбия, Хърватия и Словения. Явно гласовете на тези хорица не струват във предизборната властоборска надпревара в свидната им родина! Дори националистите от Атака, които с години яко дрънкаха по „най-романтичната” струна на историята ни, в н дните на вълчия апетит за оцеляване във властта пренастроиха китарите си на „руски строй”. Нищо ново – ще речете! Но пролазват и нюанси за добрезабравеното старо – на честта, достойнството и саможертвата в името на отечеството. А напомката да се опомним овреме и да слезем от палмата на чалготеката дойде от Дармщат!?

Връзката не е в „Бял мерцедес ме преследва в живота”, а във великите дела описани от големия Симеон Радев в „Строители на съвременна България”.

Предлагаме в прав текст кратичкото, искрено писмо-послание към българското общество чрез българските медии, изпратено от председателя на Българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов. Дали, но надали ще му се намери място в някоя от медиите ни, които са така пренатоварени от скандали платени репортажчета-халтурки за предизборното облъчване!?

Става дума за скромно дарение от ориз, захар, сол и прах за пране на мизерстващи старци-българи, откъснати и забравени от родината си. И изпратено нердене от Дармщат – от някаква скромна Фондация за българо-немска дружба! Без никой да обидим лично, за позабравилите историята ще припомним, че Дармщадт е родното място на първия български владетел след Освобождението Княз Александър Батенберг. Князът става известен с ревностното отстояване на българските интереси срещу геополитическите страсти на Великите сили. Подкрепя Съединението и създава войска, която макар и зле оборудвана успява да попилее окупационните апетити на сръбския Крал Милан , подръчкван и въоръжен от Австро-Унгарската империя. Това впоследствие му коства детронирането и изгонването от България.

Ето писмото от Босилеград за скромното дарение с храна за гладните:

„Неправителствените организации Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“ и Дружеството за Българо-германско приятелство Дармщат от Германия, което осигури необходимите средства, проведоха хуманитарна акция като раздадоха 20 пакета с хранителни продукти от първа необходимост (брашно, сол, олио, ориз, захар, макарони и прах за пране) на социално застрашени и бедстващи възрастни и самотни хора и на многодетни семейства в Босилеградските села Бистър, Бранковци, Ресен, Извор, Зли дол, Ярешник, Горно и Долно Тлъмино и Гложйе.
Социалното положение на хората в Босилеградските села е излючително тежко.

Най-застрашени са безпомощните възрастни и самотни хора които живеят в отдалечените села под нечовешки условия и са без приходи.

Дори и когато имат някакви приходи са отдалечени от магазините и не могат да се придвижат до отдалечените от магазини по трудно проходимите пътища.

От един месец насам Центърът за социална работа в Босилеград не работи пълноценно поради провеждане на следствени действия от страна на полицията и прокуратурата за злоупотреби със средствата за социални помощи”.

КИЦ „Босилеград”
Иван Николов