Бягството от проблемите като защитен механизъм в нашата народопсихология

Автор: Станислав Пандин, психолог

Станислав Пандин освен, че е един от малцината куражлии да станат психолози  в училище на децата ни..., а и на нас – родителите, е  влюбен в рокендрола и го изпълнява страстно...

Станислав Пандин освен, че е един от малцината куражлии да станат психолози в училище на децата ни…, а и на нас – родителите, е влюбен в рокендрола и го изпълнява страстно…

Вижте един поглад на психолог – Станислав Пандин, по повод на паническото бягство на менторите на съвременната ни политика да не издадат сакън голямата тайна кой е създателят им!? Дали е защитен механизъм на народопсихологията ни или просто Сатаната ни обладава все по-успешно!?
Станислав Пандин:
Наскоро в една от ефирните ни телевизии бе манифестирано становището, че е абсурдно в центъра на столицата ни да бъде издигнат паметник на Бай Ганьо, а било по-приемливо

Алеко да битува самотен в горещите летни дни и студените зимни нощи.

Бягството от реалността, отхвърлянето на проблемите като несъществуващи такива, както и изместването им с цел „вътрешен комфорт”, са все незрели психични защитни механизми, типични за ранните години на нашето психо-социално развитие. За съжаление обаче, в този контекст може да говорим и за т.нар. „социален регрес”, що се касае до един немалък обществен процент. Това между другото е всеизвестен нам народопсихологически факт, която информация черпим още от историческите извори. Така че въпросът, който изниква на екрана на съзнанието ми е следният:

„Защо не оставим действието по заравяне на главата в пясъка на гигантските пернати?”

Мястото на г-н Балкански е неотлъчно до неговия създател (като казвам „създател”, това би трябвало да се тълкува единствено от художествена литературна гледна точка). Но не в приятелска раздумка, седнали на сладкарската масичка и пиещи кафенце или чай. В никакъв случай!

Световноизвестният творец Илия Бешков интерпретира по един оригинален и неповторим начин противоречивите взаимоотношения между тези два свята, което неизбежно следствие е трагичната кончина на Щастливеца. Несъмнено художникът е вникнал със сърце и душа в случващото се в младата следробска България. И по един или друг начин, именно той ще да бъде неотменна част от бъдещия паметник, ако не на хартия, то неминуемо в сърцата на хората. Независимо от това чие дело е печелившия проект.
От друга страна защо именно Бешков да не бъде сочен за автор на тази скулптура, като в случая визирам творбата му

„Бай Ганьо убива автора си”?.

А що се касае до изпълнението, това е вече друг въпрос и има достатъчно кадърни хора, които да се занимаят със същото.
И на изпроводяк, една кратка отметка. Бих искал да припомня на любезния читател, че истинският християнин, подчертавам истинският, носи на гърдите си разпятието, което е неизменна част от гибелта на Божия син. И никога не се впуска в паническо бягство от този факт…

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *