За учениците – чужденци в ЕС не важат ограниченията за престой

P1000591

 

Превръщането на Европа в световен център на образованието пролича и в практиката на Съда на Европейския съюз. Евромагистратите в Люксембург постановиха, че държавите членки са длъжни да приемат на територията си граждани на трети страни за повече от три месеца, когато целта им е образование и няма данни да са заплаха за обществения ред и сигурност.

Конкретният казус е провокиран от 24 годишния гражданин на Тунис Мохамед Бен Алая, който през 2010 г. е приет да следва информатика в университета в Дортмунд, Германия. Но немските власти отхвърлят няколкото му молби за студентска виза с право на престой повече от три месеца. Мотивацията за отказа е, че изпитват съмнения в мотивацията на Мохамед Бен Алая да учи в Германия (по-специално поради незадоволителните му оценки, слабите езикови познания по немски език и липсата на връзка между планираното обучение и професионалния му проект).

Спорът достига до Административния съд в Берлин, който преди да се произнесе решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:

„Разполагат ли германските органи с право на преценка да откажат издаването на студентска виза на г-н Ben Alaya, дори и когато той изпълнява всички условия за прием, предвидени в Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност, и не представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве?”.

Решението на евромагистратите в Люксембург:

„Съдът счита, че видно от Директивата държавата членка е длъжна да приеме на територията си гражданин на трета страна, който желае да пребивава повече от три месеца с цел образование, когато този гражданин изпълнява общите и специфичните условия, изчерпателно посочени в Директивата.
Съдът припомня, че Директивата цели да насърчава мобилността на студентите от трети страни, насочена към Съюза, за да се насърчава Европа в качеството ѝ на световен център на високи постижения в областта на образованието и професионалното обучение. Да се позволи на дадена държава членка да въвежда допълнителни условия за прием би било в противоречие с тази цел.
Макар Директивата да признава на държавите членки свобода на преценка при проверката на молбите за приемане, Съдът подчертава, че тази свобода на действие се отнася единствено до условията, предвидени от Директивата, и във връзка с това до оценката на фактите, които са от значение (по-специално що се отнася до наличието на заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве).
В конкретния случай от преписката изглежда, че г-н Ben Alaya изпълнява общите и специфичните условия, предвидени от Директивата, и германските органи не изтъкват спрямо него съображение за наличие на заплаха. Съдът заключава, че при условие че запитващата юрисдикция не установи друго, би следвало на г-н Ben Alaya да бъде издадено разрешение за пребиваване”.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *