Ислямската екстремистка тоталност като катализатор

download

Екстремисткото ислямско разбиране за света чрез своята тоталност е абсолютно различно и конфликтно с всяко друго разбиране в това число и ислямското. Казано с друг език то е относимо към всичко друго в обратно отношение, не като търпимост, а като изключване, не като някаква допустимост,  а като абсолютно отрицание, не като противоречие, а като свръх конфликтност, не като възможност за развитие, а като край. В този смисъл ислямският екстремизъм с най-ярките си характеристики и същности черти и параметри си извоюва изключително място в обществото чрез поставянето си извън всичко. Така и по тази логика

ислямската екстремистка тоталност сама възпроизведе своите отрицания,

не само катализира  противостоене, но и  в голяма степен конституира обратно отношение към себе си и създаде отворена система за обединение на всички срещу себе си.

Дали това е реализирано или не е друг въпрос, но по – важно е,  че тази безкомпромисна екстремистка тоталност катализира създаването на условия за обединения, които бяха до скоро невъзможни. И не стои въпросът само за обединение на усилия на структури, а главно на  личности. Хората разбират, че за да бъдат себе си трябва да са способни да бъдат в определено отношение над и извън всяка индивидуализация в смисъла на способност от поддържане на система за съотнасяне, а това неминуемо ги позиционира. Безспорно този процес на позициониране протича и в посока на ислямския екстремизъм.

Полковник Румян Русев в студиото на БНР през август 2014 г. коментира конференцията на тема „Сигурността - стратегеми, практики и възгледи”, проведена от Софийската организация на Независимия национален съюз на офицерите в България. 

Полковник Румян Русев в студиото на БНР през август 2014 г. коментира конференцията на тема „Сигурността – стратегеми, практики и възгледи”, проведена от Софийската организация на Независимия национален съюз на офицерите в България.

Процесите на разрастването на „Ислямска държава” не могат да бъдат обяснени само с пари

независимо от това, че те са изключителен фактор заедно с другите условия, но в крайна сметка ще бъдат победители тези системи, които съберат повече ресурси, мотиви, аргументи за сплотеност и решителност /по късно и на друго място ще бъде разгледан феномена „Ислямска държава”, но тук акцентът е другаде/. Самото позициониране е групиране в подвижна система, а това е вече тържество на надеждата или на успешността в противодействието над тоталността. Личността и разбирането й за самата себе си е тъждествена в самите си промени. И ние виждаме не само в себе си тези промени. Левинас го е казал много по-добре: „Човек е мярката на всички неща без самият да бъде измерван, той сравнява всички неща, но е несравним – той се утвърждава в света на усещането”.

Разсъждавайки по проблема „ислямската екстремистка тоталност като катализатор” неминуемо стигаме до пространството на комплексната човешка мотивация.

Неврофизиологичното разбиране за комплекса човешка мотивация като две големи системи „влечение” с иновативен и деструктивен заряд осигуряват чувството за мотивация до степен за прилагане на методи за измерване и оценка и в крайна сметка получаване на отговори за неща, които произтичат в нас. Безспорно е, че такъв подход е реален и полезен,  обяснява много как при стимулирането на едната система възниква чувството на удовлетворение, приповдигнато настроение, любов и т.н а при активизиране на другата възниква.

усещане за безпокойство, ужас, комплексните усещания при депресия и т.н.

В резултат ние имаме желания за съзидания на иновативни стремежи или деструкции. При протичане на позитивните иновационни процеси ние социализирайки се научаваме да избягваме, например, неприятните стимули, условия, но също и да се стремим да създаваме предпоставки за ограничаване или минимизиране на евентуални проблеми в бъдеще. Такъв е и механизмът на протичане на процеси в личността предопределящи реакции към проявите на ислямската екстремистка тоталност, но това не е всичко и в двете посоки. Очевидно е, че по този начин няма да намерим отговор на част от въпросите възникващи при анализа на ислямския екстремизъм и на много други отнасящи се към проявлението му като катализатор на възпроизвеждащи и самоотричащи го процеси, но ми се струва, че е добра изходна позиция ако продължим напред. Мисля, че е необходимо кратко разяснение за аргументите дали основание за предходното изречение.

Има категорични доказателства, че съществен процент от носителите на ислямското екстремистко разбиране за света, които пряко се ангажираха с извършването на терористични действия, изпитват

изключително удовлетворение от подготовката и преди всичко от стореното зло

и това ги привежда в приповдигнато настроение, в дълбоко макар и патологично удовлетворение, пълно потъпкване и на най-фините морални граници – реакция и поведение типични за изследвани маниакални убийци например. Клинична класика за такава личност е след еуфорията изпадането в депресивно състояние и търсенето на достигане на удовлетворение чрез нови подобни действия. Примерите в това отношение са повсеместни както в близкото минало, така и в ежедневието. Спомнете си разказите пресъздаващи реакцията на Осама Бин Ладен след всяко от съобщенията за атентатите от 11 септември, поведението на палачите от многобройните „екзекуции” на заложници в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и другаде но също и на други с ислямско екстремистко съзнание, които пряко не участваха в убийствата, но изпитваха силно въодушевление от тях като модератора на сбирката на деца от териториите контролирани от „Ислямска държава” с показа на масовата екзекуция на 250 съблечени сирийски войници.

Прочитане на обикновения наблюдател на тоталността на смъртта на другите,

на различните, на чуждите е крайната точка на възбудата на болното съзнание но и прелюдията към емоционалния срив на тотално зависимата от самата тоталност екстремистка личност. Състояние характерно за предверието на новата степен в спиралата на деструктивността. Но това е само едната страна на прочита и то от гледна точка на клиничната психология. От гледна точка на теологията, на самия ислям като вид теория и специфична практика за изразяване на възгледи и богослужение ислямската екстремистка теория и терористична практика категорично не само се откъсва но и абсолютно разграничава от фундамента на религията и концептуалната му същност.

Ислямската екстремистка тоталност със своята безапелационна крайност започна да формира нови нива на отношение към самата себе си.

Макар и трудно в обществото като система се породи и набира скорост и пространство пориви, стремеж и усилия за освобождаване от тоталността на ислямското екстремистко присъствие макар и на този етап на зрелост – чрез ограничаване. Но в този свят всичко е въпрос на мяра. Тя поставя разграничителната линия дори и между такива дадености като цивилизационното достижение и екстремизма.
Спонтанността на ислямският екстремизъм е състояние, което като личностна особеност и характеристика е в по малка степен обвързано с преценката за последствията. За всички останали, за които е не просто идеология и психологическа нагласа а инструмент за постигане на цели и база за организация  би трябвало да е друго.

Радикалните нагласи винаги са провокирали радикални отговори.

А има и историческа поука – било е малко преди средата на миналия век.
Но ислямската екстремистка тоталност дори в днешната й интерпретация като реалността “Ислямска държава” е катализатор дори за собственото й вътрешно изменение. Същностно или просто като прагматична политика, промени в поведението й настъпват и ще настъпят още повече. Всъщност в това е и перспективата на новото образувание наричано днес „Ислямска държава”.

И на всички е ясно, че ако екстремистката й същност не се редуцира в цивилизационно и приемливо поведение и политика, международната битка срещу нея е предстояща и резултатите от нея са прогнозируеми.

Каквито и критики да се измислят срещу държавната реакция в България, Германия и други цивилизовани страни, по своята същност и съдържание тя е ясно послание за непримиримост и твърдост. Тези действия няма да героизират никого, както тук там някои твърдят, защото апологетиката на екстремизма в т.ч. и ислямският е затворена в тесните рамки на медицинската клиника. За нормалните хора екстремизмът и носителите му не могат да бъдат модели за героизиране.

Автор: о.р. полковник Румян Русев

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *