Отнетият лиценз на КТБ се запъти към Съда в Люксембург?

Съд на Европейския съюз

Съд на Европейския съюз

 

Отнетият лиценз на КТБ достигна до ниво на пионерско европравно предизвикателство към Върховния административен съд (ВАС). Конкретният казус е за форсираното (в първите дни на тази година) определение на тричленен състав на ВАС с което (с два на един гласа) бе решено, че мажоритарният акционер в КТБ „Бромак”ЕООД нямал правен интерес да иска пред съд отмяна на решението на БНБ за отнемане лиценза на КТБ. В жалбата срещу въпросното определение адвокатите на „Бромак” Менко Менков и Людмил Ангелов са поискали от петчленния състав на ВАС (като последна инстанция) преди да се произнесе да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Обект на искането за тълкуване е „най-пресния” европравен законодателен акт за изход от финансовата криза – Директива 2013/36/ЕС ( наричана „Директива за капиталовите изисквания”), която за рекордно кратък срок след приемането й през лятото на 2013 г. влезе в сила от 1 януари 2014 г – пет месеца преди разгаряне на драмата, довела до капитулацията на КТБ.

Преюдициалните въпроси,

поискани от адвокатите на „Бромак”, са дали „Директивата за капиталовите изисквания” допуска акционерите на банка да бъдат третирани като юридическо лице, което няма правен интерес да обжалва отнемането на лиценза на кредитната институция в която е съсобственик.
Буквалният текст е :

„1. Следва ли нормата на чл.72 от Директива 2013/36/ЕС във връзка с чл. 47 от ХОПЕС (Харта за основните права в ЕС) да се тълкува в смисъл,че не допуска обжалване на предприета в изпълнение на Регламент 575/2013 регулаторна мярка по отнемане на лиценз за извършване на дейност от банкова институция, когато жалбата е подадена от отстранения по силата на предприетата мярка изпълнителен директор и мажоритарният акционер притежаващ повече от 50% от акциите от капитала на банковата институция? Респективно, притежават ли същите качеството на активно легитимирани лица по смисъла на посочената разпоредба?

По своята същност мярката за отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност е мярка на държавна принуда.

В този смисъл следва да се отчете обстоятелство,че отстранените органи на управление и мажоритарният акционер в банковата институция не разполагат с друг процесуален ред за защита на правата и интересите си.

Поради това и ако считате за законосъобразен извода на първоинстанционият съдебен състав,че нормата на чл. 147 АПК във връзка с чл.151 от ЗКИ не допуска подобно обжалване на административен акт,то е налице противоречие между националната и съюзната правна регламентация,налагаща на собствено основание преюдициалното сезиране на СЕС.Поради което се налага и въпроса:

2.Следва ли нормата на чл.72 от Директива 2013/36/ЕС във връзка с чл. 47 ХОПЕС да се тълкува в смисъл,че допуска национална правна регламентация като тази на чл.147 АПК във връзка с чл.151 от ЗКИ, по силата на която отстранените изпълнителни директори и мажоритарният акционер, притежаващ над 50% от акциите от капитала на банкова институция, не разполагат с правото да обжалват акта на националният регулаторен орган за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност и с който органите на управление на банката са отстранени от правомощия?

Видно от мотивите на Директива 2013/36/ЕС, предмета на пруденциален надзор върху кредитната дейност, регламентира правата и въвежда конкретни изисквания, както към акционерите,така и към самата банково-кредитна институция. В този смисъл, последните имат качеството, както на задължен субект,така и на носители на разписаните с Директивата права. В този смисъл:

3.Представляват ли мажоритарният акционер и изпълнителните директори на банкова институция лица, разполагащи с право на ефективна съдебна защита

по смисъла на чл.72 от Директивата във връзка с чл.47 от ХОПЕС (Харта за основните права в ЕС), при оспорване решението на национален регулаторен орган за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност и прекратяване правомощията на нейните органи на управление и представителство?”.

Визираните европравни норми:

Директива 2013/36/ЕС , Чл. 72 ” Следва да се намали предоверяването на външни кредитни рейтинги и постепенно да се премахнат автоматичните последици от тях. Поради това от институциите следва да се изисква да въведат надеждни критерии за предоставяне на кредити, както и процеси за вземане на решения по кредити. Институциите следва да могат да използват външните кредитни рейтинги като един от няколкото фактора в този процес, но те не следва да се основават единствено или механично на тях”.

Харта за основните права в ЕС, Чл. 47 „Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие”(б.ред.).

Условията за отказ за отправяне на преюдициялно запитване

от сезирана юрисдикция като последна инстанция (в случая петчленния състав на ВАС) според стандартите на Съда на ЕС в Люксембург са две:

– Когато Съдът на ЕС вече е дал задължително тълкуване по идентичен въпрос за преюдициално запитване и националния съд приема, че следва да приложи решението;
– Когато „правилното приложение на разпоредбата на съюзното право се налага, с такава очевидност, че не оставя място за никакво разумно съмнение относно начина, по който следва да бъде разрешен поставеният въпрос” – т. нар. „доктрина на ясната правна норма”.

Твърдението на адвокатите на „Бромак” – мажоритарния акционер в КТБ, Менков и Ангелов е, че до момента разпоредбата на чл. 72 от „Директивата за капиталовите изисквания” не е била предмет на анализ от Съда в Люксембург. Както и, че нормата на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС никога не е била тълкувана в контекста на правото на ефективни средства за съдебна защита в областта на пруденциалния надзор върху кредитните институции.

Последиците при отказ за отправянен на преюдициално запитване и постановяване на окончателен акт, който се оказва в нарушение на правото на ЕС, от юрисдикцията, сезирана като последна инстанция, са доста неприятни:

Окончателният акт, макар и в нарушение на европравото, остава в сила и потърпевшата страна „ пие една студена вода”!
Същевременно подобно нарушение е достатъчно сериозно основание институциите на ЕС да отпочнат наказателна процедура срещу държавата членка, която е допуснала да се случи. Процедурата е бавна, но глобите са свръхсолени. Та от тук и втората последица – „леден душ” за нас – редовите данъкоплатци, които плащаме цената на санкциите за грешки на държавата.

Автор: Петър Бучков

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *