Отказът на гейска кръв дискриминация ли е в ЕС

КРЪВОДАРЯВАНЕ

 

Допуска ли правото на Европейския съюз отказ на компетентните институции да не приемат като кръводарител мъж, който е имал сексуален контакт с друг мъж. Тази „глобална” тема е повод за решението на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 29-ти април 2015 г. В лексиката на върховните евромагистрати анонсът на решението гласи „Постоянното отхвърляне като кръводарители на мъжете, които са имали полови контакти с други мъже, може да бъде обосновано с оглед на преобладаващата в съответната държава членка обстановка.Трябва да се установи, че за тези лица има повишен риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести, по-специално от заразяване с HIV, и че не съществуват ефикасни техники за тестване или свързани с по-малко ограничения методи за осигуряване на висока степен на закрила на здравето на реципиентите”.

Казусът е с френски привкус

На 29 април 2009 г. френският гражданин г-н Léger пожелал да стане кръводарител. Но бил отхвърлен от лекаря в регионалното подразделение на Френския институт по кръводаряването в град Мец. Основанието за отхвърляне на донорския напор на г-н Léger е, че бил имал полов контакт с друг мъж и че френското право предвижда постоянното отхвърляне като кръводарители на мъжете, които са имали такива полови контакти. В решението липсват обстоятелствата как въпросният лекар е разбрал, че г-н Léger е правил секс с мъже – СРС-та ли е имал, свидетелски твърдения или самият кандидат кръводарител е нахлул в кабинета гримиран, начервен и е бил тъпана „гей съм”?!

Фактът е, че се опира до съд.

Г-н Léger обжалва отказът да приемат кръвта му пред Административния съд в Страсбург. Преди да се произнесат по казуса френските съдии решават да отправят преюдициално запитване до Съда в Люксембург дали това постоянно отхвърляне от кръводарителство е съвместимо с директива 2004/33/ЕО на Комисията от 22 март 2004 година за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки. Съгласно тази директива постоянно се отхвърлят като кръводарители лицата, чието сексуално поведение ги излага на повишен риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести, които могат да се пренасят по кръвен път.

Решението на евромагистратите в Люксембург:

„Съдът посочва най-напред, че Административният съд в Страсбург ще трябва да определи дали във Франция за мъжете, които са имали полови контакти с други мъже, съществува повишен риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести, които могат да се пренасят по кръвен път. За да извърши този анализ, Административният съд в Страсбург ще трябва да вземе предвид епидемиологичната обстановка във Франция, която е особена според френското правителство и Комисията. В това отношение Съдът подчертава, че съгласно представените пред него данни през периода от 2003 г. до 2008 г. почти всички случаи на заразяване с HIV (СПИН) се дължат на полов контакт, като мъжете, които са имали полови контакти с други мъже, представляват половината от новите случаи на заразяване. Отново през същия период те са най-засегнатата част от населението от заразявания с HIV, като

процентът на заболеваемост при тях е 200 пъти по-висок от този на заболеваемост на частта от френското население с хетеросексуална ориентация.

На последно място, от всички държави в Европа и Централна Азия разпространението на HIV сред категорията на мъжете, които са имали полови контакти с други мъже, е най-широко във Франция. Следователно Административният съд в Страсбург ще трябва да провери дали с оглед на последните медицински, научни и епидемиологични познания тези данни са надеждни и все още са релевантни.
Дори Административният съд в Страсбург да приеме, че във Франция за мъжете, имащи полови контакти с други мъже, е налице повишен риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести като HIV, ще се постави въпросът дали постоянното противопоказание за кръводаряване е в съответствие с признатите от Съюза основни
права, и по-специално с

принципа за недопускане на дискриминация, основана на сексуалната ориентация (Член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

Като се има предвид, че е възможно френското законодателство да създава по отношение на мъжете хомосексуалисти основана на сексуалната ориентация дискриминация, Съдът припомня, че ограничение на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да бъде налагано само ако е необходимо и ако действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. В това отношение Съдът постановява, че макар предвиденото във френската правна уредба отхвърляне да допринася за свеждане до минимум на риска от заразяване на реципиентите с инфекциозна болест, а оттам и за осъществяване на общата цел да се гарантира висока степен на закрила на човешкото здраве, би било възможно да не е спазен принципът на пропорционалност. Всъщност не може да се изключи възможността заразяването с HIV да бъде открито посредством ефикасни техники, които да гарантират висока степен на закрила на здравето на реципиентите. Националният съд ще трябва да провери дали съществуват такива техники, като се има предвид, че тестовете трябва да бъдат извършвани в съответствие с последните научни и технически процедури.

В случай че не съществуват такива техники, Административният съд в Страсбург ще трябва да провери дали няма методи, свързани с по-малко ограничения в сравнение с постоянното отхвърляне като кръводарител, за да се осигури висока степен на закрила на здравето на реципиентите, и по-специално

дали въпросникът и индивидуалното събеседване със специалист в областта на здравеопазването могат да позволят да бъде установено с по-голяма точност свързаното с риск сексуално поведение”.

Автор: Петър Бучков

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *