Едвин Сугарев: Няма бели души при казуса КТБ. Всички са черни или поне сиви

COVER_KTB-1

На 27-ми май от 13.00 часа в пресцентъра на БТА Едвин Сугарев ще представи последната си книга „Аферата КТБ”. Тя е плод но четиримесечното му разследване върху огромния корпус от текстове за КТБ, натрупани около тази най-обсъждана и най-вълнуваща българското общество тема в последната година.
Изводите на автора:

„Могат да се открият много изводи и послания, изразени от различни гледни точки. Но също така и

много манипулации, които целят чисто промиване на мозъците –

за да не би някой да си зададе въпроси, които оспорват целенасочено внушаваната гледна точка: че банката е пирамида, източена от главния злодей в тази публично разигравана мелодрама – Цветан Василев, – а всички други са почтени граждани и нямат нищо общо с това злодеяние. Разбира се, всеки е свободен да направи своите изводи въз основа на достъпните факти (както и въз основа на това, че някои от тях са старателно укривани). Моите биха могли да бъдат изразени по следния начин:

COVER_KTB1

1. КТБ е закономерен продукт на олигархичния модел на българския преход,

който възниква още в неговите зори и получава допълнителни стимули в началото на ХХІ век, при правителството на Симеон Сакскобургготски. Този модел се изразява във все по-тясна обвързаност между политическата и икономическата власт, като взаимодействието помежду им придобива очертанията на корпоративна политико-икономическа структура. Това е модел, намерил политическо представителство чрез ДПС, а по-късно и чрез тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Банката е продукт на този модел, но и негов инструмент. Чрез нея и чрез поддържаната от нея медийна империя се сключва корупционна сделка между властта и олигархията: политически преференции срещу осигуряване на медиен комфорт – сделка, която на практика остава валидна за целия период на екстремна експанзия на тази банка – от 2007 до 2014 г.

2. Кулминацията на този модел е правителството на Орешарски,

при което изпълнителната власт е само формален изпълнител на волята на задкулисните корпоративни партньори, които де факто управляват България. Оперативни фигури в това задкулисие са Делян Пеевски и Цветан Василев, а Ахмед Доган и Сергей Станишев са нещо като борд на директорите на тяхната корпорация. Над всички тях, в качеството му на основен полит-инвеститор, можем да провидим фигурата на Путин.

3. КТБ реализира икономическа експанзия, която в пъти надхвърля ръста на другите банки, поставени при сродни условия.

Шансовете на тази банка се дължат на политическите протекции, благодарение на които свързани с нея компании печелят търгове, обществени поръчки и приватизационни сделки. Възможностите за тази експанзия са осигурени чрез партньорството с Делян Пеевски и други фигури със стабилни позиции в средите на управляващите. Осигуряването на подобна благоприятна среда обикновено се нарича политическа корупция.

4. От самото си създаване банката е свързана първо със съветски, а после с руски капитали.

Тази обвързаност характеризира най-крупните сделки, извършени с нейно финансиране – сделката за „Булгартабак“ и сделката за БТК. Нейната специфична ориентация към финансиране в областта на енергетиката я прави перспективен проводник на руското влияние в този сектор – най-нереформирания в България и най-уязвимия за остатъчните мрежи на ДС. Никак не е случайно, че разпадът на олигархичния модел „Кой?“, благодарение на който банката просперира, е свързан с безславния край на проекта „Южен поток“. Нещо повече – в битката за активите на БТК активно се включва българският клон на руската ВТБ – а в опита си да спаси същите тези активи Цветан Василев продава за едно евро и самата БТК, и други предприятия, свързани с националната ни сигурност, на белгиеца Луврие, чийто бизнес е свързан с приближени на Путин руски олигарси. По този начин функцията на КТБ като партньор в руски сделки и проводник на руски капитали в страната може да бъде проследена в целия период на нейното съществуване.

5. От 2007 г. до 2014 г. една голяма част от финансовите активи на най-големите държавни предприятия (особено тези от енергетиката и военнопромишления комплекс) са вложени именно в КТБ. По този начин банката печели свежи пари за своите инвестиционни проекти, като държи държавните пари на разплащателни сметки с ниска лихва, а раздава кредити с висока лихва. Няма друго обяснение за странния афинитет на държавната икономика към трезорите на тази банка – освен политическа корупция на много високо равнище.

6. Силната корупционна зависимост на свързаните с КТБ фирми

от управляващия елит е индикатор за рисковете, на които е изложена тази банка. Нейният успех зависи преди всичко от това, доколко здрава е връзката между нейните акционери и управляващите. Когато тази връзка се губи, шансовете й да поддържа същия ръст на печалбите изчезват – а тъй като в много случаи става дума за рискови проекти, съответно се покачва и равнището на риск за нейните вложители.

7. Банката грубо пренебрегва изискването на закона,

според който кредитите, раздадени на свързани лица, не могат да надхвърлят 20% от нейния уставен капитал. Нишата в стопанския живот, заета от КТБ, е тази на инвестиционното банкиране, което предполага създаване на дружества, чиято цел е инвестирането в определени проекти или извършването на сделки за придобиване на акционерно участие. Един преглед на банковите практики показва, че КТБ буквално обраства с мрежа от нови и нови компании, които се притежават взаимно – като крайните собственици най-често са регистрирани в офшорни зони.

8. Тази структура позволява да се заобикалят изискванията на закона –

например увеличение на капитала посредством кредити на самата банка, прехвърлени многократно по веригата от дружества. Същевременно ясно личи, че стратегическото оформяне на мрежата от тези фирми предполага възможността за прехвърляне на материалните и финансовите активи, в случай че някоя от фирмите или самата банка стигне до банкрут. Създаден е санитарен кордон от кухи дружества, често без персонал и без собственост, които получават кредити и ги прехвърлят на други дружества, които вече осъществяват конкретните инвестиционни намерения.

9. От това обаче не следва, че така раздадените кредити не се обслужват –

това е съзнателно конструиран и налаган в масовото съзнание мит. Към 20 юни 2014 г. – датата на поставянето на банката под специален надзор, над 90% от кредитните линии се обслужват редовно – и банката реално е в добро финансово здраве – което впрочем личи повече от ясно от разрешението на БНБ да бъде закупена „Креди Агрикол“ дни преди атаката срещу КТБ, което може да бъде дадено само след обстойна проверка на финансовото състояние на банката. Доброто качество на кредитния портфейл е потвърдено и от две проверки на БНБ, проведени през 2013 т. – едната от които цялостна, и от оценките на международни рейтингови агенции. Реално без проведената с помощта на прокуратурата и медиите на Пеевски атака нямаше никакви предпоставки да се стигне до криза в КТБ – поне в обозримо бъдеще.

10. Основният извод, който бихме могли да направим от общия контекст на всички събития, свързани с развитието на банковата криза в КТБ, е следният:

банката е изкуствено фалирана.

Нейният фалит е политически обоснован: свързан е на първо място с разпадането на коалицията, която подкрепя правителството на Орешарски, след изборите за европарламент; на второ място с разпадането на самия олигархичен модел „Кой?“ – и с последвалата това разпадане война между участващите в него олигарси; и на трето място – с пропадането на „Южен поток“ като евентуален източник на финансиране за една голяма група компании, свързани с Делян Пеевски и ДПС, при което като компенсаторен механизъм е набелязано усвояването на активите на КТБ, които активи обаче Цветан Василев не е искал да отстъпи доброволно.

11. Основните инструменти за фалирането на КТБ са две български институции: прокуратурата и БНБ.

Атаката срещу банката започва с оповестяването на абсурдното обвинение за подготвяно убийство на Делян Пеевски, поръчано от Цветан Василев, което прокуратурата приема съвсем насериозно и по което са арестувани трима невинни български граждани. Следва масирана акция с участието на десетки прокурори, следователи и барети в офисите на фирми, свързани с КТБ – масирано отразена от медиите и предизвиква паника сред вложителите, които в рамките на една седмица изтеглят над един милиард лева. В същото време медийната империя на Пеевски лансира гръмко тезата, че банката е източена от нейния собственик, а новината за започнатото разследване на подуправителя на БНБ Цветан Гунев усилва паниката. Така се стига до ликвиден недостиг и искане на КТБ да бъде поставена под специален надзор.

12. От поставянето под специален надзор до отнемането на лиценза на банката БНБ не предприема абсолютно никакви действия за оздравяване на КТБ.

Точно обратното – всички действия са насочени към изграждане на апокалиптична визия за финансовото състояние на банката, която да отблъсне евентуалните инвеститори, които биха могли да помогнат за нейното оздравяване – и към доказване на ликвиден недостиг, който би могъл да бъде основание за обявяването й във фалит. Използвани са два основни инструмента за тази цел – от една страна, забавяне на решението на БНБ във времето, при което естествено, тъй като банката не функционира, нейните редовно обслужвани кредити стават просрочени, а после и предсрочно изискуеми, а от друга – въвеждане на нови нормативи за обезценка на активите, които не са прилагани спрямо нито една друга банка в България – и на които нито една друга банка у нас не би издържала. Тези нормативи изискват кредитите да бъдат обезценявани въз основа на хипотетични оценки за бъдещото финансово здраве на кредитополучателите – като за нормален залог се приемат предимно бързо ликвидните активи, а кредити с огромни материални залози биват обезценявани с по 70 – 80 процента. Така се стига до обезценка, която формира финансова загуба от 4,2 милиарда лева – която пропагандно се представя като раздаване на кредити без покритие и „източване“ на самата банка.

13. БНБ отказва да предостави ликвидна помощ на КТБ,

въпреки че още преди поставянето на банката под специален надзор изпълнителният директор е поискал такава – в размер на 250 милиона лева. Преди кризата и непосредствено след това тези пари биха били напълно достатъчни, за да бъде спасена КТБ – която въпреки паниката сред вложителите към 30 юни 2014 г. разполага с реални активи в размер на близо 7 милиарда лева.

Аргументът на БНБ, че помощ се оказва само на здрави банки, е абсолютно невалиден, тъй като към началните месеци след поставянето под специален надзор БНБ изобщо не би могла да е наясно дали КТБ е здрава или „болна“ банка ( По същия начин БНБ не би могла да гарантира доколко здрава е ПИБ, тъй като подобна увереност изисква дълъг период на проверка – и въпреки това на нея бе оказана подкрепа още в хода на предизвиканата от слухове криза).
Няма обяснение защо националната банка оказва спешна ликвидна помощ на ПИБ, изпаднала в сходна ситуация (и междувпрочем също обременена с лоши банкерски практики), а на КТБ такава помощ се отказва.

14. Отнемането на лиценза на КТБ и откриването на процедура за несъстоятелност са предприети, без да има редовно заверен отчет,

който да констатира финансовото състояние на банката. От писмата за ангажимент и от самите доклади на трите одиторски фирми ясно личи, че техните отговорности не включват реално обезценяване на активите и счетоводна оценка на финансовото състояние на банката – а съдържат единствено експертни мнения и консултативни оценки, за чиято точност не се поема никакъв ангажимент. Изрично записано в договорите условие е, че докладите на тези фирми не могат да служат като доказателства пред съда – а БНБ ги използва именно като такива доказателства. От тази гледна точка и отнемането на лиценза, и започнатата процедура за несъстоятелност въз основа на експертните заключения, направени от наетите одиторски фирми, са изцяло незаконни действия – което отваря широк фронт за бъдещи съдебни дела срещу България в международните съдилища, чиито решения ще струват милиардни загуби за държавата.

15. Ръководството на БНБ прави всичко възможно да отблъсне офертите на акционерите в КТБ за спасяване на банката,

като не обръща внимание на техните предложения и като ги тълкува публично в негативен смисъл. В резултат на което е отхвърлено предложението на консорциума от акционери, по силата на което държавата щеше да получи собствеността над същите тези предприятия, сделката за които сега се опитва да предотврати – БТК, НУРТС-овете, „Дунарит“, „Авионамс“ и прочее, а тъй наречените четири милиарда загуби щяха да бъдат покрити с максимум половината от тази сума.

16. В задълженията на квесторите се включва изискването да се грижат за имуществото на поставената под специален надзор банка с грижата на добър стопанин.

Квесторите в КТБ не проявяват подобна загриженост. Доказателство за това са сключените цесионни сделки в размер на над един милиард лева, които на практика ощетяват Фонда за гарантиране на влоговете; допускането на служители на конкурентни банки до кредитните досиета на КТБ и затварянето на очите пред присвояването на значими активи на банката от бивши съдружници на Цветан Василев, сега подвизаващи се като защитени свидетели на прокуратурата.

17. Начинът, по който медиите от медийната империя на Пеевски отразяват ситуацията, свързана с КТБ, е повече от показателен.

Реакцията на медиите, които до този момент са се отнасяли сервилно към Цветан Василев и са обслужвали неговите интереси в конкурентни битки за клиенти, показва много ясно кой стои зад атаката срещу банката и в защита на чии апетити се осъществява тя. Тези медии – за съжаление в съзвучие с медийната група „Капитал“ и с националните медии – създават предпоставките за паника сред вложителите и затвърждават манипулативното внушение, че банката е източена и окрадена по вина на един-единствен човек. Връх на тяхната истерия е броят на в. „Телеграф“ от 19 декември 2014 г., посветен от първата до последната буква на тази тема. Под титулното заглавие „Истината за Цветан Василев и бандата, която ви ограби: кражбата на века – КТБ“ този брой се разпространява заедно с „Държавен вестник“ и е разпратен до всички негови адресати.

18. Решенията на съда по отношение на редица дела, водени около казуса КТБ, издават пристрастност в полза на ликвидаторите на банката.

Емблематичен пример в това отношение е решението за обявяване в несъстоятелност и вкарване на синдик в ТЦ-ИМЕ и в един от основните акционери в нея – офшорката EFV International Financial Ventures – независимо от факта, че тази офшорна компания е под юрисдикцията на Вирджинските острови. Решението е присъдено от съдия Румяна Ченалова – дежурния съдия, определян по системата за случаен избор винаги когато става дума за КТБ. Друг емблематичен пример е решението на двата състава на ВАС, според което акционерите нямат правен интерес да оспорват решението за несъстоятелност на притежаваната от тях банка пред съда.

19. Абсолютно необяснимо е защо след като практиката на раздаване на кредити на свързани лица в КТБ, а също и неудържимата привлекателност на нейните трезори за капиталите на държавните дружества са известни още от 2011 – 2012 г. и данни за това, включително документално доказани, фигурират в редица журналистически разследвания, тези публично известни факти не са привлекли вниманието на БНБ, прокуратурата, следствените органи, ДАНС и КФН – а попадат в центъра на вниманието едва след като моделът „Кой?“ се разпада и битката между Делян Пеевски и Цветан Василев придобива публични очертания.

20. Също така необяснимо е и защо след като основните действия на прокуратурата са базирани върху сигнала на „Протестна мрежа“,

нейните служители се насочват само към Цветан Василев, а пренебрегват данните за Пеевски, отказват да извършат проверка по отношение на тях – и дори започват проверки срещу авторите на сигнала. Не е ясно и защо прокуратурата отказва да се самосезира по данните за изнудване в интервюто на Цветан Василев пред сайта „Гласове“ – въпреки настойчивите публични подканяния да направи това.

21. Нито БНБ, нито пък прокуратурата обърна внимание върху очевидния конфликт на интереси, в които се намираха част от хората, от които зависеше съдбата на КТБ.

В това число трябва да споменем представителите на „Делойт” – България – и по-точно Силвия Пенева и Гавин Хил – вложители в банката с депозити над гарантираната от Фонда за гарантиране на влоговете в банките сума, както и Нели Кордовска, която е временен шеф на надзора на БНБ – и от нея на практика зависят всички решения за КТБ. Тя успява да изтегли от тази банка своя влог от 64 000 евро в последния момент – в късния следобед на 19 юни 2014 г., – нещо, което десетките хиляди вложители не успяха да направят – поради липсата на информация за бъдещата съдба на КТБ. Никой – включително и съдът, не обръща внимание и върху дребната подробност, че квесторите в КТБ не отговарят на изискуемите по закон условия, за да заемат този пост.

22. Изкуствено предизвиканият фалит на КТБ ще има трайно действащи негативни последици върху икономическия и обществения живот в България.

На първо място, той вече струва 3,7 милиарда лева на българските данъкоплатци – но сумите, които България ще изгуби в съдебни дела пред международните инстанции при оспорване на отнетия лиценз и присъдения фалит на банката, ще бъдат вероятно още по-големи. На второ място, институционалният произвол, проявен спрямо тази банка, ще отблъсне задълго сериозните финансови инвеститори в страната ни. И на трето, но не на последно място, казусът КТБ ще предизвика сериозна криза на доверието в българските институции. Щом това е възможно – ще си кажат поне мислещите българи, – щом наистина могат по този начин да подменят истината и да ни пращат за зелен хайвер, значи наистина не държавата си има мафия, а мафията си има държава.

23. Ще завърша с това, с което започнах. Няма бели души при казуса КТБ. Всички са черни или поне сиви,

всички са набъркани в защитата на един или друг клон на олигархичните структури – на тези задкулисни призраци с бели якички, които съвсем доскоро управляваха България. Това омесване потриса, то е омерзително и отблъскващо – защото за да се живее човешки, трябва да има надеждни критерии, по които да можем да разделим доброто от злото. В случая те са заличени – от внуците и правнуците на Бай Ганьо. Когато се окаже, че институциите в една държава са само пипалца на октопода, изсмукващ нейните ресурси, хората просто обръщат гръб и се разбягват. Затова е насъщно да прочетем досиетата КТБ, насъщно е да прочетем тайните досиета на случващия се пред очите ни преход към демокрация. И нека отново припомня думите на президента Плевнелиев – ако успеем в този си прочит, преходът ще приключи. Ако не успеем, ще продължи още дълго – и вероятно ще завърши с катастрофа.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *