РАВДАГЕЙТ – още една „приказка“ без край на чуждестранен инвеститор в БЪЛГАРИЯ

ключ-от-морето

Годината е 2004. Имотът е „Ключ от морето”, разположен в с. Равда. 108-апартаментната сграда с РЗП над 13 000 кв.м.е инвестиция на „Фонд руска възможност”. Инвестицията е на стойност над 10 млн. евро изцяло собствени средства и реализирана посредством учреденото за целта в България дружество „Фонд за развитие на България” ЕООД.

За съжаление вместо „приказката“ за инвеститора да започне, вече 9-та година продължават съдебните битки относно правото на собственост върху комплекса. С една дума – „приказка без край“. Но ако в приказките за причината на злото най-вероятни отговорници са зли магьосници и вещици, в настоящия случай същите по-скоро се крият в една неработеща и тромава съдебна система. Причините са удивителни. След успешното завършване на комплекса през 2005 г. едноличният собственик и управителят на Фонд за развитие на България са подменени без знанието на инвеститора. Последното става възможно чрез фалшифициране подписа на един от управителите на инвеститораи вписването на последното при очевидно неизрядни и непълни документи в Търговския регистър, воден към момент от Софийски градски съд.
Съгласно договора, дяловете са продадени на кипърското дружество „Роустон Ко. Лимитед”. Назначеният от извършителите управител г-н М. Михайлов продава основния актив на дружеството – комплекс „Ключ от морето“ на друго кипърско дружество – „Варкесо Ко. Лимитед”, чийто управителни органи съвпадат с тези на Роулстон. Тъй като Варкесо не може да придобие земята, извършителите решават да използват междинен купувач – българската кооперация „Воин груп”. Този ход се оказва особено полезен в схемата от сделки, тъй като Воин груп е трето лице, чиято добросъвестност при участието в серията сделки е потвърдена от българския съд. Без значение остава фактът, че струващият над 10 милиона евро комплекс е продаден за скромната сума от 900 000 лв. 3 седмици по-късно Воин груп прехвърля апартаментите на Варкесо – дружеството, чийто управители съвпадат с тези на мнимия едноличен собственик на капитала на Фонд за развитие на България!

С дейното участие на лица, свързани с бизнесмена Георги Василев Георгиев, апартаментите се прехвърлят на трети лица – предимно на нищо неподозиращи руски граждани. Част от апартаментите са ползвани за погасяване на дългове на Георги Георгиев- към строителни компании, към адвокат, дори към „Волейболен клуб ЦСКА” АД, в чието управление е участвал въпросният Георги Георгиев.

В началото на 2006 г., инвеститорът разбира за измамата и инициират серия от съдебни дела и многократно уведомява прокуратурата. Подадена е искова молба срещу подмяната на собственика на капитала и срещу продажбата на комплекса. През 2009 г. с окончателно съдебно решение се постановява, че подмяната на собственика и управителя на Фонд за развитие на България е фалшифицирана. Действителният собственик Фонд руска възможност отново е вписан за титуляр на дяловете. Това обаче не връща собствеността на инвеститора. Съдебните битки продължават, срещайки отпор както от страна на Окръжен съд – Бургас, така и от Апелативен съд – Бургас. Съдът приема, че сделките за продажба на комплекса са нормална търговска практика и потвърждава тяхната валидност. ВКС от своя страна решава през 2014 г., че делото е консистентно със съществуващата съдебна практика и не би допринесло за развитието на правото. С това на практика единствена останала възможност на инвеститора е да инициира отделни дела спрямо всеки един от последващите купувачи на апартаменти и така да докаже правото си на собственост.

Така и продължава тази „приказка без край“ за един инвеститор опарил се от досега със съдебната система на Република България. Единствената светлина в края на тунела проблясва миналата година (т.е. 2014 г.) след като Районен Съд – Несебър признава по редица от заведените дела, че първоначалната сделка по прехвърлянето на земята и сградата противоречи на добрите нрави и поради което „Фонд за развитие на България“ ЕООД никога не е преставал да бъде собственик на злополучните апартаменти. Следвайки обаче познатия сюжет на „приказката“, Окръжен съд – Бургас при съмнително разпределение на делата отменя постановените решения и отново отказват връщането на собствеността на инвеститора. ВКС – както и в предходния случай, отказва да допусне разглеждането на делата по същество.

Дали „приказката без край“ ще намери своя финал посредством решителната намеса на прокуратурата предстои да разберем. Липсващите изгледи за това от последните 9 години обаче не са твърде обнадеждаващи…

Автор „Фонд за развитие на България” ЕООД

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *