СЪВРЕМЕННИ СУИЦИДНИ ТЕНДЕНЦИИ В НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА НА БЪЛГАРИНА

903420_529865023758250_1807427942_o

В настоящото ни безвременно съвремие се наблюдава една изключително вредна обществена антибългарска тенденция, а именно – да се обвиняваме един друг, било то в интернет пространството, било то наяве – в комерсиализация и/или нарочна подмяна на мисловната дейност, що се отнася до наболели политически проблеми от микро и макро величина. Твърди се, че генезисът на тази негативна народопсихологическа тенденция е следствие на латентната дейност на влиятелни структури от Запад, или пък на такива от Изток, които постигат подмолните си цели, благодарение на съответното парично стимулиране на локално ниво.
И всичко това кога с право, но и кога без такова.
Изключително тревожен понастоящем е фактът, че подобни междуличностни и междугрупови обвинения на вербално (житейско, „махленско”) и форумно ниво, вече са се превърнали в своего рода традиционализъм, като същото с абсолютно нищо не допринася за утвърждаването на Българщината, дори напротив – разединява ни и опорочава хилядолетното дело на нашите Велики прадеди.
Какво имам предвид?
Бидейки съвременници на едва настъпилото Трето хилядолетие след Христа, е нужно безусловно да противодействаме на две силно негативни амбивалентни обществени нагласи, а именно – русофилията и русофобията, така характерни за нашите географски ширини през определени периоди на 19-ти и 20-ти век. Защото понастоящем единственото нещо, което трабва да стои на дневен ред пред целокупния ни народ, е само и единствено отстояването на българския национален интерес, в един или в друг смисъл. И нищо друго!
Единственият път пред нас, за да съумеем да се съхраним като уникална хилядолетна нация, е приемствеността. А не рушенето, и на сляпото емоционално следване на източни и западни съвременни гурута.
И още…
Не бива да бъдат допускани спекулации с историческото и литературното ни наследство, особено поради факта, че това насърчава крайни настроения и тенденции към подмяна на статуквото.
В наши дни „Българщина” би трябвало да значи:
-обезателно насърчаване на раждаемостта, каквото и да коства това на бюджета;
-целеустремено образователно дело на всяко едно житейско равнище, с таргет не само деца, юноши и младежи, но и възрастните, които понастоящем са обезсърчени от безсмислените битки с неподдаващи вятърни мелници в кой да е житейски аспект; в т.ч. безчет класически, интерактивни и полеви часове по Родолюбие и История на България (Дунавска, Волжка и пр.) в системата на средното образование;
-заснемането на съвременни исторически игрални и документални филми;
-целенасоченаи последователна държавна политика, що се касае до финансирането и дейността на българските читалища…
Вие, българи, можете да изброите още десетки, стотици добри политики и инициативи, в това число и новаторски такива.
За съжаление се оказва, че по-горният абзац е обусловен в най-голяма степен от властимащите. Но, приятели, дори и да ни клатушкат отвън (Източни и Западни интереси, а впоследствие и интереси на местно ниво), ние сме длъжни със зъби и нокти да се пазим едни други отвътре.
Как ли? Мъчно и мръчкаво, посредством сложна еквилибристика, случваща се някъде на границата между изкуството да успяваме на всяка цена и липсата на финасова обезпеченост за каквото и да е креативно и съзидателно; някъде на границата между допустимото и недопустимото, а понякога дори и между законното, и не съвсем законното… Всъщност Негово Височество ЗаконЪТ няма да го пипаме – той варира спрямо ситуацията, субекта и неговите парични преимущества. Но това е суровата реалност…
И кой знае, някой и мен сега може да обвини в поредната съзаклятна схема с някакъв „про” привкус, „поради защото” тук написаното… И е прав! Аз пиша настоящото със спомоществувателството и благодарение на човещината и родолюбието. Те са моите платци, моите духовни обезпечители. Грях ми на душата!

Автор: Станислав Пандин – психолог

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *