НЕДОСЕГАЕМИТЕ?

123-072

Що е то училищен двор след учебни занятия?

За огромно мое съжаление отговорите не са противоречиви. Напротив:

„Това е единственото място, на което мога да водя на “пасбище”  кучето си!”;

„Минавам напряко до дома си! И кой по дяволите би ме накарал да обикалям?”;

„Вечер е готино и спокойно… Защо да не изпия по няколко бири с приятели?”.

Това ми напомня за широкообхватното определение понастоящем за Родината ни като един „разграден двор”.

И дотук… Типично по нашенски…

Нека оставим настрана личния пример, що се отнася до децата ни – всъщност не бива, но все пак, нека се опитаме да погледнем на нещата от малко по-друг ъгъл…

Училищата и детските градини би трябвало да бъдат тази Светая Светих, тези неприкосновени места, където само и единствено се осъществява възпитанието и обучението на нашето бъдеще. Всъщност това е смисълът на този живот.

Но все пак – когато не можем да минем напряко, няма къде да разходим животното си, или просто трябва да се запием някъде. Някои от нас, приятели, са способни на жизнеутвърждаващи егото „геройства”, като чупене на катинари, дори и премахване на цели ограждения. За благото на народа, of course!

Злото обаче никога не влиза през главния вход. То стои някъде дълбоко в мрака, ослушва се, оглежда се и чака подходящия момент.

И кой знае кога и къде някой си, който вярва сляпо в това, че ще отиде при Всевишния, защото бил „богопомазан”, видиш ли… Та когато този „правоверен”, бидейки далеч от училищните камери, има подарената възможност да заложи своя „катарзисен” взрив, въпросният идиот без никакви проблеми би осъществил своя шизофреничен пъклен план…

Българи, нека оставим катинарите на мира и нека бъдем будни за всяко нещо, случващо се около нас. Защото злото не спи и рано или късно…

В тези размирни времена „сите българе заедно” можем да сторим следното:

Назначаване на охранители във всяко едно българско училище, независимо от финансовия аспект;

Входни турникети („въртележки” с ограничен достъп и входящи магнитни носители);

Адекватен пропусквателен режим по график – учители в „дупка”, охрана и ученици;

Родителски контрол на главния вход, ако това е възможно;

Един вход и изход  като изключим  входа и изхода под контрола на учител по физкултура, с много бърза реакция при бедствия и аварии, за да не е в противовес с противопожарните изисквания.

И защо е нужно всичко това?

Защото така…

Дали наистина си даваме сметка за възможните последствия, или смятаме, че сме забравени от Бога (дай Боже в добрия смисъл!)?

Автор: Станислав Пандин – психолог

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *