БЯЛА РИЗА, АМА ПО НАШЕНСКИ БЯЛА…

 

12552846_927765253968223_1411031620849417508_n

Факт е поредният неочакван удар в тила на българската училищна психология.

След закриването, прощавайте, след преструктурирането на ресурсните центрове по градове, цялата работа по диагностицирането на децата със специални образователни потребности, която до този момент се извършваше от колегите от ресурсните учреждения, понастоящем вече е вменена на училищните психолозци и педагогическите съветници по места. С други думи цялостната дейност по психологичното обследване на тези деца включва безконечно „чиновническо” писане, диагностициране и консултиране. Тази дейност, която колегата Петров или Иванов от ресурсния център вършеше за осем часа дневно, сега е само малка част от ежедневието на един училищен специалист.

Бих желал да задам един основателен въпрос: Колко от училищните специалисти са подготвени за изготвянето на т. нар. „първична оценка” при обследването на едно дете, по критериите на новоучредените Центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование?

И още един въпрос: Не беше ли редно всички училищни психолози и педагогически съветници да преминат обучителни курсове, в контекста на специализирания инструментариум, използван доскоро от колегите от вече несъществуващите ресурсни центрове?

Отговорът на първия въпрос е плашещ! Мнението ми е, че понастоящем се случва нещо изключително нередно, което цели да спести едни пари на държавата и да симулира някаква дейност.

Що се отнася до втория въпрос, има изход от ситуацията и той е следният:
Нека съответните структури да осигурят на гореспоменатите училищни специалисти едно не толкова кратко във времето обучение във вразка с параметрите на психологическото обследване на деца и ученици, т.е. такова каквото се изисква спрямо документацията, спусната ни от Регионалните центрове за приобщаващо образование.

Защото само обучението за изследване на IQ при децата възлиза на над 600 лв. (на частни начала), а инструментариумът за изследването на интелигентността е още по-скъп. А това е само един малък аспект от цялостното обследване на децата със СОП, т.е. пълният обучителен курс би трябвало да е не по-кратък от една календарна година и ще възлезе на няколко хиляди лева…

Да, съгласни сме да бъдем обучавани. Много пъти сме плащали от джоба си и постоянно се самообучаваме, но в настоящия случай смятам, че това е невъзможно, уважаеми дами и господа властимащи!
Станислав Пандин,

Училищен психолог и хоноруван преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”

 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *