Плачковците за черноморието ни си лаят, а Джулая в Камен бряг цъфти

Жалейките от месец из всички новинарски емисии как черноморските ни курорти пустеели направо ми късат сърцето. Явно въображението на плачковците не може да се разпростре извън териториите за дресиран туризъм тип ферма, където хора от едни билдинги, тълпи, боклушляк и прашоляк  се забиват в други, за да си почивали!? И то на много по-висока цена, отколкото да си прекарат отпуската в апартамента и из кварталните кръчми и градинки. Уникалните води на Черно море рядко са в ценностната система на туристите във „фермите“. Основно се цамбуркат в басейните около билдингите-хотели, а на плажа отиват за демонстрация на плажно оборудване и в търсене на обекти за засищане щенията на либидото си. Да не забравяме и основната стръв на „фермите“ – т.нар. ол инклузив. За огромна част от почиващите се превръща в мания да изядат и изпият колкото се може повече… и кочината става пълна. Съвсем естествено е подобни индивиди да предпочетат „фермите“ в Турция, където е по-евтино, а  качеството на угоителния пакет е по-високо.

Но на нашето Черно море не му пука. Вълнува се и спи в уникалните си води, както и преди десетки хиляди години. Няма пиар, който да ме убеди, че има подобно чудо на света. Древните гърци са го наричали Гостоприемно море, а невръстната дъщеря на моя позната при първия си допир с него преди години възкликна: „Това мойенце мамата си трака!“.   

На фона на масмедийните жалейки за пустеещите ни курорти ви предлагам един

репортаж извън „фермите“. Джулая в Камен бряг.

На 25-ти юни пристигаме в това селце на северното ни черноморие (на 66 км от Варна и на около 40 км от Добрич). Пътят след Варна е невероятен. Сред безкрайните полета с пшеница, царевица и разцъфтели слънчогледи и лавандулови полета се срещат повече трактори, комбайни и всякаква друга селскостопанска техника, отколкото автомобили. Времето е  горещо за сезона – над 30 градуса по Целзий и не е валяло от три седмици. В Камен бряг усещането за мор изчезва. Улиците и дворовете са залесени – както между впрочем са всички български села в Добруджа, за разлика от тези след границата в Румъния, където няма едно дърво за цяр. Бризът гали телата и душите, а морето шумоли откъм Яйлата. Въпреки перфектните условия в селото има не повече от петдесетина души – повечето местни. Юрваме се да се наситим на морето. Тук може да го правиш при всякаква метеорологични условия.

Ако вятърът е от север и североизток от южната страна  на нос Калиакра водата е като огледало. Ако задуха от юг плажовете от Шабла до Дуранкулак гостоприемно те приютяват. Обладава те усещане, сякаш си на безлюден остров и то до уникалните топли води на Черно море. Магазини  и кръчмета с вкусна храна и съвсем прилични цени има достатъчно в региона. А купонът в дворчетата под асмите и кестените може да продължава до зори. След като задуха нощният бриз спиш като бебе.

Оживление започва да се усеща още на 28-ми – вечерта на полето край морето и „Огънчето“ (постоянно горящ източник на природен газ) изникват около 30-40 палатки и 3-4 каравани. Квартирите и къщите за гости в селото започват да се пълнят. На Петровден (29-ти юни) напливът стремглаво нараства – на смрачаване палатките и караваните вече са над 100. На 30-ти от рано сутринта полицейски патрул застава на шосето на входа на селото, за да упътва гостите за Джулая, които заприиждат като лавина. В Камен бряг не остава едно свободно легло в квартира, а крайбрежието почернява от стотици автомобили. Камиони ударно зареждат двете магазинчета основно с бира, вода и безалкохолни, които за час се изпаряват и пак, и пак… На полето край „Огънчето“ тече трескава подготовка. Строи се сцената за концертите, а търговци градят зона с „капанчета“ и сергии. От общината в Каварна докарват и поставят по пет химически тоалетни в двата края на импровизирания лагер, както и десетина контейнера за смет. Територията за празненството се обхваща от заграждения и ленти. Пристига и екип с пожарна кола, който дежури до края на купона. С ленти се отцепва достъпа до ръба на скалите над морето, а полицаи и наети охранители следят да не се  прескачат, тъй като рискът  от сгромолясване – особено в тъмните часове е голям. Често с необратими последици, за което говорят десетина паметни плочи на загинали през годините.

С падането на нощта купонът заби с пълна сила. Лее се  бира с кебапчета, кюфтета и цаца. Стартът на живите концерти е обявен за 01 часа на първи юли. В очакване са се събрали между 2000 и 2500 рокаджии – от невръстни дечица до „стари муцуни“ на преклонна възраст, но с един и същ блясък на очакване в очите сякаш предстои слънцето да изгрее за първи път.

Междувременно научаваме, че на къмпинг Добруджа от 22.30 часа (до гр. Шабла) ще свирят „Обичайните заподозрени“ – Стефан Вълдобрев, Иван Лечев, Стунджи и Еко и решаваме да отидем да ги послушаме преди изгрева на Камен бряг.

За Джулая на плажа в къмпинга също има доста хора – около 400-500, които освен по пясъка може да гледат и слушат концертите от околните капанчета и барчета. Оказа се, че „Обичайните заподозрени“ ще свирят чак след 3.30 – 4.00 часа. Така че бодваме по порция риба с бирка, слушаме изпълнения на евъргрийни от аматьорска рок банда от Шабла и към 1.30 се завръщаме на класическия БГ Джулай в Камен бряг.

До зазоряване 4 групи от млади прохождащи рокаджии се въртят да надъхват купона. Рокът дъни яко в ефира към морето , а на 500-600 метра навътре в селото, почти не се чува. Невероятно – мечтата на Валери Симеонов е възможна!!! Към 3 и нещо огромният лагер попритихва и голяма част от купонджиите полягват да поспинкат – кой в палатка, кой в кола, кой с одеалце на тревата. Други групички си хортуват и се гушкат около накладени огънчета, а има и такива, коита не спират да пеят и не подгъват крак през цялата нощ.

Замислям се – какви и откъде са всички тези хора. Най-лесно беше да проследя регистрационните номера на автомобилите и моторите. Над три четвърти се оказват от североизточна България – Добрич, Варна, Русе, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Плевен и Габрово. По- малко са със сливенски и бургаски номера. Около стотина автомобила са със софийска регистрация, но повечето от пътниците в тях не са дошли само за нощта на Джулая, а го съчетават с организирана почивка в региона. Попадам и на две весели младежки компании – едните от гр. Гоце Делчев, а другите от гр. Трън, които са за сефте на Джулая и са изключително възторгнати. Догодина щели да доведат още приятели. Прави впечатление, че почти няма мъртвопияни и дрогирани, както и безразборно изхвърлени отпадъци.

Заветният миг наближава. Няма едно облаче и хоризонтът над морето започва да розовее.

Всички са на крак (с изключение на геройски препилите) и ударно се юрват към брега. Перманентната опашка пред химическите тоалетни секва и тълпата накацва по скалите като банда гларуси в очакване на пасаж със сафрид. Оръжията се привеждат в готовност – хиляди мобилни телефони и всевъзможна снимачна техника проблясват във вдигнатите в трепетно очакване ръце. Слънцето не изневерява на хилядолетния си инстинкт и величествено започва да изплува от оловносините води на хоризонта. Настава гробна тишина, нарушаване единствено от цъкането на камерите и детски възгласи с тайнствен шепот:

Ето го, ето го… Чудото става – целият слънчев диск се излюпва в 5.20 и в този миг от сцената забива с пълна сила  July Morning“ – култовото парче на Uriah Heep в изпълнение на нашата рок банда „Ахат“.

Звезди в атака.

Не мога да си кривя душата, че изпълнението на Звезди ( Звездомир Керемидчиев – вокалът на „Ахат“) и компания ме кефи и вълнува повече от оригинала. Хората отново се скупчват пред сцената и купонът продължава. Започват коли да се изнасят от лагера, а ние се отправяме да плуваме на Яйлата. Водата е кристална, топла, с мънички вълни, слънцето бавно се катери, любимото момиче те целува, а от сушата дъни рокендрол … Какво му трябва повече на човек щом и добрата стара бира в потни кенчета те чака до захвърлените гащи на брега !?

Лека ретроспекция.

Споделям с приятеля си Борето, който не беше на купона, впечатленията си колко много хора са се събрали и, че съм учуден от почти липсата на ексцесии, на мъртвопияни, дрогирани и на буклуци. Борето – Борислав Попов е стар софиянец, философ, археолог, журналист, поет…, който като се пенсионира преди десетина години продаде всичко в София, купи си една стара къща тип плетарка пред разпадане в Камен бряг и се пресели там. Та Борето ми разправя, че в селото говорели как някакви се сбили и счупили два стола. „Голяма работа, две хиляди човека – два стола –му отговарям. Я си спомни едно време пет човека като се сбиехме, чупехме по десет стола“. Смях.

В разговора се намесва и приятелката ни Райна как си спомня, че на последния й Джулай в Камен бряг преди 5-6 години по време на кметуването на Цонко Цонев в Каварна имало много повече хора и „July Morning“ го бил изпълнил самия вокал на Uriah Heep Джон Лоутън. „Голям праз – си казвам на ум, а от устата ми се отронва: „А на моя последен Джулай в Камен бряг бяхме двайсетина човака“. Поглеждат ме озадачено и уточнява, че става дума за преди четвърт  век.

Това е на Джулая през 1979 г.

През 1984 г. – за едни далечна, за мен вчера – бях втора година войник в китното Елхово. По-специално зенитчик, поради което всяка година – веднъж през зимата и веднъж през лятото се товарехме на влакове и с цялото снаряжение ходехме на стрелби на полигона до Шабла. Та в края на юни 1984 г. бяхме на лагер на палатки на полето около Тюленово (на 2-3 км. северно от Камен бряг) в очакване да ни дойде реда да пуцаме в Шабла. Уволнените ми от казармата приятели в София знаеха. И на 30-ти юни следобед две момчета и три момичета цъфнаха в Камен бряг с един Москвич 307 (оня от немските каски през Втората световна война). Возилото караше всички екстри – раздрънкан касетофон, дузина батерии, касетки с рок за до следващата война, много поркане и цигари. Няма да забравя дивия възторг в който изпаднах при вида на бутилката марково уиски Dewars между ракиите и водките и на двете кутии Mаrlboro – най-доброто, от това дето го правеха в Пловдив. За вида на манджата нямам спомен, но беше тамън. Направиха си бивак на полето до скалите над морето, а вечерта с още двама съвойници напуснахме нерегламентирано военния лагер и се присъединихме към групата. На поляната бяха дошли и 10-12 стари хипари от София с повечето от които се знаехме. И настана невероятен купон – цяла нощ танцувахме, напихме се, любехме се, поклонихме се на изгрева и се метнахме в морето. Разбира се не мина без предателство. Някой ни беше натопил, че сме избягали от поделението и точно докато се кефехме във вълните дойде една военна джипка – Ласка с двама от командирите и ни арестува тримата войници. Събраха дрехите ни от брега и ни накараха да ходим дибидюс голи пеша до лагера за назидание, за да ни видели хората и туристите от братска Чехословакия какви сме хаймани. Беше много смешна история, няма да забравя как сластно светеха очите на офицера и старшината от вида на чисто голите момичета, които ги освиркваха и ругаеха докато ни отвеждат.

Та нищо ново под Слънцето – изгревът му, рокендролът и любовта са живи, както и прекрасното ни Черно гостоприемно море, напук на упражненията на разни лакоми гъзове по крайбрежието му. А Плачковци винаги е имало и ще има. Нека си лаят милите! 

Наблюдател: Петър Бучков

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *