ИЗБОРЪТ – страдание и възторг

Съдба, Свободна воля, Избор. Това са трите стълба, около които се лута познатата ни човешка цивилизация и индивидуално всеки от нас, в търсенето на смисъла на живота. Кое е определящото и какъв е нашият индивидуален принос? Този въпрос съществува от появата ни като мислещи същества, а отговорите в различните епохи и възгледи са различни. Акцентът в началото е  концентриран върху сблъсъка: Съдба – Свободна воля. Според едни Съдбата на човечеството и на всеки отделен индивид е предначертана до секунда, а другата крайност е, че чрез свободната си воля богоподобният човек може да променя съдбата си. Изборът е  пренебрегнат.

Съдбата е рамка, Свободната воля е божествената искра, а Изборът – Пътят!

Преди няколко години присъствах на лекция на Учителя Махарадж Чаран Сингх в България пред стотици негови последователи и търсещи. На въпроса  „какъв е процентът на свободната воля във властта на конкретен човек“, той отказа да отговори, защото хората ще се отчаят, като разберат колко е нищожно малък.

Тогава осъзнах – за себе си, че Изборът е еманацията на съществуванието на човека, което прави всеки един от нас уникален. Илюзия е впечатлението, че благодарение на свободната ни воля едни преуспяват, а други се провалят и пропадат. Изписани са хиляди страници с философски умозаключения за причинно-следствената връзка и влиянието й върху дадена съдба. Реално обаче причинно-следствената връзка не би съществувала без избора на конкретния човек.

Махарадж Чаран Сингх:
Онези от вас, които правят вътре в себе си правилния Божествен избор и го следват, независимо от това, че цялото ви обкръжение следва стария път, откъснат от Бога и от Божественото ръководство, за вас пътят е отворен. И дори да се случи нещо с планетата, вие получавате пропуск за другите светове, които съответстват на вашите вибрации.

Съдбата или те води или те влачи.

Съдбата е рамка. На един от милиарди от нас е дадена възможността да влияе пряко. Така, че как в тази рамка да бъдем щастливи. Решението е в Изборът подтикнат от Свободната ни воля.  В противен случай еволюцията ще капитулира. Максимата, че човекът не можел да избира родителите  и месторождението си рухва. Философите и богословите, които приемат, че човешката душа е безсмъртна и се преражда, все по-активно са подкрепяни от именити учени, в твърдението, че душата ни избира при какви родители и в каква държава или на кое място да се преродим. Изборът ни е бил сторен с ясно съзнание. В приключението, което сами сме си избрали, предстои друг избор:

как да еволюираме в рамката на Съдбата.

От тук започват предизвикателствата. Възможностите са многообразни. Класическият пример е , че Съдбата ни е да „умираш в самота“. В зависимост от личният ни избор, тази карма може да изглежда коренно различно. Клошар на неизвестна възраст – отхвърлен и забравен от всички, дрогиран, мръсен, премръзнал в кашон под някой мост, до пишещ мемоари баровец на преклонна възраст в уютно имение до огнище със чаша бренди и пура в ръка.

Любимата притча на ОШО

Млад мъж бил избрал да стане аскет. Обикалял света бос само с една дрипава наметка и медитирал. Придвижвал се много бавно, тъй като непрекъснато съзерцавал да не настъпи някое насекомо. За оцеляването си разчитал изцяло на благотворителността на хората, на което се отблагодарявал с благословии.

Една мразовита нощ замръкнал в някакво селище, където всички отказали да го приютят. Казали му, че има единствен шанс при една самотна жена на края на селището, която май била магьосница, понеже не общува с никого. С тракащи от студ зъби и с последни сили аскетът потропал на последната къща. Отворила му красива млада жена. Любезно го поканила, дала му топла вода да се измие, чиста дреха и храна край бумтящото огнище. Доволен отпочиналият аскет се приготвил да си тръгва и започнал да благославя домакинята за щедростта и гостоприемството й. Младата жена се усмихнала лъчезарно и му казала: Момко, аз наистина съм магьосница и единственият шанс да си тръгнеш от тук е да изпълниш едно от три условия: да се любиш с мен, да заколиш козата в кошарата или да изпиеш това шише с ракия. Параметрите на избора направо побъркали младия аскет. Да не прелюбодейства бил дал обет, а през живота си не бил настъпил и мравка. Също така бил се зарекъл да не употребява алкохол. В благочестивия си избор на най-малкото зло – изпил шишето с ракия… След това без никой да го кара заклал козата и любил жената до сутринта.

б.а. И двамата заживели дълго и щастливо до дълбоки старини. Съдбата на младия мъж била да се грижи за семейство.

Или пък Рамката ти е да си „Лидер“. На какво, обаче!? Избираш: на партия, на спортен тим, на училище, на творчески съюз, на престъпна организация…

В световен план нещата стоят още по-сериозно – Съдбата е, че цивилизацията ще изчезне, такава, каквато я познаваме. Звучи и страховито и възторжено в зависимост от сценарият за сбъдването й. Дали по подобие на предишната цивилизация на атлантите ще се самоизтребим с най-модерните си оръжия или пък, защото ще преминем в друг по-висш вид!?

Компромисът

или манипулацията на Избора ни са едно от най-пагубните неща за заиграването ни със Съдбата. Компромисът е ежедневно явление в живота ни с оправдание, че избираме по-малкото зло. Вариациите са много – от премълчаване, преиначаване на истината, секс с шефа… та до съучастие в престъпления. Но попаднал веднъж и в най-безобидната ниша на заиграване със злото, неизбежно ставаш част от нечистоплътния му сценарий, който е изпълнен с популизъм и откровени лъжи. Компромисът с правото ни на избор е любимата цел на борещите се за власт. Така че компрометирай се само в краен случай в името на оцеляването на любимите ти хора.

Любовта, без която не можем.

Изборът между Любовта и материалните интереси са дилема открай време в търсенето на партньор. Особено сред дамите.  После редом повечето плачат за избора си. Избралите този с „положение“ страдат от липса на любов, а другите – че любимият им не може да печели  достойни доходи за претенциите им…, защото не бил избрал подходяща позиция в съответното на времето и положението обществено статукво. Горчив привкус в спомените ми остави  дама, която прекрати връзката ни с думите „Ти не си от нашите“. Тогава през тоталитарния режим „нашите“ бяха партийни и стопански ръководители, а аз – потомък на патриоти – бежанци от Македония и офицери в царската армия. В този момент загубих вяра, че истинската любов е възможна:

Не съм бил от Вашите /не знам кои са/,

а се оказа, че и от Нашите не съм.

Но от кои съм Боже мили,

нали и аз от майка роден съм между вас?

А може би съм нещо като Неси,

руина от изчезнал чуден свят,

разбиваща еснафския комфорт на Вашите

и премирението на скопци от Нашите.

Не ме интересувате!

Тънете в перли и пумия.

А аз ще търся,

тъй като не може,

в света да няма още някой Неси,

който да е  Никой като мен.

И изборът ми да имам семейство се случи. Съдбата уважи Волята ми и ме срещна с моето неземно и незаменимо Неси.

Извън това лирическо отклонение, но и в неразривна връзка с него е

фундаменталният Избор: Свобода или сигурност

който тресе Европейския съюз днес в нажежената ситуация с напиращите бежанци, бягащи от издевателствата на Ислямска държава. Същият този Европейски съюз, който изпадна в апотеоза на либерализма като прие  Лисабонския договор от 2010 г. на Стокхолмската програма за превръщане на Европа в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите

Идеята, обаче се оказа изключително амбициозно начинание, граничещо с фантазия.

Подобно вписване на трите елемента през човешката ни история не се е отдало на нито една цивилизация. Основният сблъсък е между изявите на свободата и противоречащата й сигурност, а ролята на съдника е доста спорна. Сюжетът е прекрасно  илюстриран в Стария завет от Библията.

Кое, ако не Раят, е символ на тоталната сигурност –

маймуната ти подава храна от дърветата, слонът те къпе, тигърът ти прави фокуси, крокодилът ти реже ноктите… Като рефрен от парчето на “Хиподил”: “…режа си ноктите на краката и се чудя колко съм красив…”. Неземно спокойствие, но в комбинация с табу върху всякакво творчество и инициатива. А това всъщност е свободата!

Съгрешението на прародителите ни Адам и Ева е в познанието да се любят свободно. И Благият Господ безскрупулно ги изгонил от зоната на сигурността. Изхвърлени от Съдника, Търсачите на Свобода се сблъскали на Земята с нерайски тигри, лъвове и змии, готови на часа да ги схрускат. Горчив и стряскащ опит.

Поуката е, че стремежът да си свободен е по-силен от лукса на сигурността. Принципът на свободата е над всичко. Или, както пише Атанас Славов:

“С реда се изчерпват възможностите. Спират вариантите и промяната. Въведе ли се ред (което слава Богу никога не може да стане!), пренасянето на посланието на всемирното съзнание ще се прекъсне и ще дойде краят на света и на човечеството такива, каквито ги знаем.”

Дилемата свобода или сигурност стои от как свят светува, а у нас е особено актуална днес. Заблуда е твърдението, че жалейките за Тато и апелите за демокрация и свободен пазар били сблъсък на поколенията. Ако всяко следващо поколение беше по-различно – “по-добро или по-лошо” от предишното, отдавна да сме се самоунищожили или достигнали блаженство. Социално слабите и неудачниците резонно апелират за “силна ръка” и уравниловка, а някои авантюристи са готови да дадат и живота си за слободия.

За всяка крайност се намират услужливи политици, които пренаселиха до пръсване партийната палитра между крайнолявото и крайнодясното. В исторически план катаклизмите в обществото винаги са ставали след преекспониране на едната от ценностите – свобода или сигурност.

Свободен или сигурен? Изконен е стремежът на човека и към двете, но достигнал едното търси другото…, за да не му е скучно!?

В правосъдието е балансът. Тоталната Свобода е джунгла, а Тоталната Сигурност – диктатура.

Това е може би последният шанс за спасение на идеите за Европейски съюз. Европейските институции и държавите членки да демонстрират воля на космополити. Това е Дневният ред. Но последните индикации са, че Скоростната кутия на Европа хлопа.

Перфектният бунтар е  самотният  глухар

Перверзните политически внушения ме върнаха към спомен за перфектния бунтар с когото имах честта да се запозная (по-скоро срещна) през миналата зима в резервата Али ботуш (б.а. над Мелник до границата ни с Гърция). Глухарят, наричан още див петел. Изчезващ и защитен вид – птица, която безстрашно се бунтува срещу всякакви набези на птици, зверове и хора в територията, където в тихо усамотение живее със своите кокошки и пилета.  Прогонва натрапниците с невероятна убедителност и успех. С една  уговорка – само мъжките индивиди, независимо от вида и размерите им. Станах жив свидетел на бунта му, когато група приятели (предупредени за нрава на глухаря) навлязохме в територията му. Дивият петел изведнъж изскочи със застрашителни крясъци и започна яростно и смело да налита на бой на мъжката част от компанията, докато не се оттеглихме. После се успокои и макар под зорък контрол позволи на дамите от групата да се разходят из владенията му!

Рецептата за успех на бунта му е  в неговата глухота и усамотение. Проваля се единствено при среща с нагли бракониери, които използват безапелативната му смелост като лесна мишена да го прострелят и продадат за нелегалната колекция на някой маниакален богат поръчител.

Какво ли си помисля боецът, прогонил стотици птици, зверове, домашни животни и хора от територията, в мига когато го прострелват ухилени наглеци!? Въпреки предупреждението към питомците му мъжкари, те продължават гордо да отстояват своя бунт с неподражаемия си стил. Затова са и изчезващ вид… , като повечето истински неща в човешката ни история.

Автор Петър Бучков

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *