Мутацията „Юридическо ОбразУвание“*

Какво ни очаква още щом в аграрен режим мина и Юридическият факултет на достолепния Софийски университет „Св. Климент Охридски“!? Това бе спонтанният ми въпрос, след като позната дама адвокат ми препрати съобщението за „благата“ вест, че Академичният съвет на Алма Матер е одобрил промени в Правилника за приемане на студенти за учебната 2020/2021 г., според които в специалност “Право” ще се кандидатства без изпит. Само  с оценката от матурата по български език и литература и общия успех от дипломата за средно образование!

Иновативното поведение на Академичния съвет ме провокира да споделя текста „Мутацията „Юридическо ОбразУвание“, който преди две години публикува списание „Правен преглед“:

За първи път в кандидатстудентската кампания 2017 г. на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Юридическият факултет не е лидер по предпочитание на младежите, та дори останаха и незаети места. Царицата на желанието на зрелостниците за бъдеща кариера – Право, за която се бореха по 100-200 мераклии за едно място, сдаде  пиедестала на комерсиалната принцеса „Връзки с обществеността“. Инерционните обяснения на преподаватели от сорта, че трудно се намирала работа за юристи звучат като безпомощно оправдание. Та кой би бил по-добър пиар от един честно и реално дипломиран юрист. Просто живеем във време, когато комерсиалните, материалистични и неолиберални представи за успех и благоденствие хвърлят мощен ресурс за овладяване съзнанието на младите хора.

Това неминуемо се отрази и на юридическото  образование, което постъпателно в годините на демократичния преход мутира в юридическо образУвание. Могат да се изредят множество детайли, предразположили тази меко казано нелицеприятна метаморфоза. Тя е и в основата на агресивните обвинения днес към съдебната ни система в слабост, зависимост и корупция. Корените на обезобразяването – не само на юридическото, но и на образованието като цяло в образУвание,  е обезличаването на движещата сила на този живототворящ процес:

Благоговението на ученика към учителя.

Прозрението на гениалния антропософ д-р Рудолф Щайнер датира още от 20-те години на миналия век, когато забелязва напора за надмощие на материалистичната същност на човека върху духовната му неприкосновеност. Тя е неприкосновена, но си стои бездейно, докато човекът не пожелае да я открие и развие в името на благоденствието на всички. Този стремеж е всъщност Образованието, което е невъзможно да се случи без да срещнеш Учителя и да застанеш пред него с радостно Благоговение.   

Благоговението към учителя е била неизменна черта на българина след Възраждането.

От селските даскали и свещеници до професорите в университета. Образованието е било мисия и на учителя и на ученика. До голяма степен тази симбиоза се запази и в социалистическа България. Въпреки упоритата пропаганда и изкривяване на реалността, търсещият ученик можеше да намери истински учител. Това се отнася и за Юридическия факултет на Софийския университет. Имах честта да интервюирам и разговарям с  наши видни юристи, които са следвали в мрачните времена на насилствено налагане на диктатурата на пролетариата и съветския модел на раздаване на правосъдие.

Преди да си спомнят за перипетиите, през които се е налагало да мине животът им, те с блясък в очите говорят за приноса към житейската им еволюция на учителите, които са срещнали именно в Юридическия факултет на Софийския университет. Дори проф. Георги Фотев в уникалните си трудове „Българската меланхолия“ и „Дългата нощ на комунизма“ отбелязва високото равнище  на юридическото образование в България дало множество хабилитирани юристи, магистрати и адвокати, независимо от тресящите държавата ни катаклизми, особено след преврата от 19 май 1934 г.

И изведнъж от момента на зазоряването след „дългата нощ на комунизма“ в условията на  преход  феноменът „българско юридическо образование“ започва да мутира в образУвание? Не че преди не  е имало юридически образУвания като например Института за държавата и правото под ръководството  на академик Ярослав Радев, Адвокатското бюро за работа в чужбина и с чужденци (АБРЧЧ), Школата на МВР в Симеоново, външнотърговски кантори и пр., но те са били целеви инструмент на тогавашната тоталитарна държава.

С възстановяването на частната собственост, на свободния пазар и конкуренция дипломите по право започнаха да се превръщат в ценни книжа и инвестиция не само на студентите, но и на техни покровители и спонсори – претенденти за бъдещи собственици и господари на България, които бяха наясно, колко важно за техния просперитет е да имат контрол във вече равнопоставената и независима съдебна власт (виж в бр. 1, 2017 г. на Правен преглед – Демоните на Темида). Превръщането на правото в ключов фактор в периода на първоначално натрупване на капитали мълниеносно се отрази и на юридическото образование, превръщайки го в бизнес.

Учителят стана изчезващ вид.

Преподавател е една чисто материална категория – някой препредава знание на някого, което пък той е получил от друг. Уравнението математически е логично, но защо доста често крайният резултат е грешен – понякога катастрофален?!  Разликата в този сакрален процес е личността и морала на носещия познанието. 

Мисията на Учителя

е да предизвика в ученика доверие към себе си и любов към това, на което го учи. И най-важното – да го провокира да взима самостоятелно бързи и смели решения на база на полученото познание, с които да допринесе за неговата еволюция, а и на човечеството като цяло.

На учителя с любов, на преПРОдавателя с лихва!?

Фатално става, когато преподавателят се превърне в търговец – преПРОдавател и започне да гледа на учениците като на спестовни касички. А вкарването на корупционни механизми е дъното- тинята , на което се случва мутацията на Образованието в ОбразУвание.

Някои нарочват за виновен свободния пазар, който рязко нахлу в обществените ни отношения – приватизация, реституция, частни фирми, конкуренция … Професията юрист в цялата й палитра  стана възлова, добре платена и естествено –  желана като бъдеще от младите хора.  Проблемът е, че

яхнахме това предизвикателство на „вятъра на промяната“ по марксистко-ленинския канон – „Количествените натрупвания водят до качествени изменения“. 

Нароиха се юридически факултети по всички краища на родината ни с което първата част „количествени натрупвания“ бе реализирана.  Захранването им със знание бе поето почти изцяло от академичния състав на кораба-майка – Юридическия факултет на Софийския университет, който се впусна на турне из родината. Как смогваха тези хора!? Спечелиха си прозвището „хвърковатата чета на университета“, за свръхчовешката способност да преподават на щатните си места на студентите в Софийския университет и същевременно да сеят същите познания на колегите им в Благоевград, Варна, Бургас, Велико Търново… та и в Монтана.

В цялото това хвърковато начинание нямаше нищо възрожденско, просто преподавателите започнаха масово да се превръщат в бизнесмени, а трудът им в халтура. Резултатът –

качествените изменения масово ставаха злокачествени.

На полето на практиката в юридическото поприще се прояви все по-очевадна разликата на равнището в  познанието, компетентност и морал между завършилите различни юридически факултети. И това е нормално, когато по една и съща дисциплина в ЮФ на СУ студентите имат стотина часа лекции и упражнения, а в друг няма и десет. Но в крайна сметка всички се дипломират с еднаква правоспособност. Наскоро адвокат сподели, че се чувствал страшен късметлия, ако попадне на производства в районните съдилища в провинцията, а все по-често и на окръжно ниво – на съдия или прокурор, който да е завършил Юридическия факултет на Софийския университет.

Предлагам ви фрагмент от разговора ми по проблемите на юридическото образование през 2008 г. с тогавашния декан на ЮФ на СУ“Св. Климент Охридски“ проф. Тенчо Колев:

След 1990 г. в страната се „нароиха“ множество юридически факултети, които „забълваха“ слабо подготвени юристи…

Въпросът е кардинален още от 90-те години. Не би било коректно от моя страна да анализирам качеството на образованието в различните ВУЗ-ове. Но голяма част от преподавателите в тях сме ние, от Софийския университет. Наскоро новоизбраният ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев съобщи, че 90 % от преподавателите, които работят на повече от три трудови договора, са от нашия факултет. Трябва да създадем единни критерии за обучение и най-вече за дипломиране.

Къде е проблемът?

Преподавателите по различен начин оценяват знанията на студентите. Не искам да прозвучи като самобичуване и мазохизъм, но изискванията към студентите в Софийския университет са несъизмерими с тези на колегите им в други учебни центрове. Изходът е може би във формирането на единна държавна комисия по трите изпита: публичноправни, наказателноправни и гражданскоправни науки.

Проф. Тенчо Колев има интересна гледна точка за генератора на корупцията в съдебната система в която неизменно ни критикува ЕС: „ Един фрагмент от проблема корупцията е свързан и с бездушието, липсата на състрадание. Отсъствието на професионализъм, изграден въз основа на тези две качества, води почти винаги до корупция. Тези, които искат справедливо да решат спора, по-трудно се поддават на корупция. И обратно – бюрократите са по-склонни към нея. Те не виждат човека. А от бездушието до корупцията крачката е съвсем малка. Да вземеш подкуп, за да решиш съдбата на човек, означава, че просто си го отписал. Както казваше един мой преподавател: „Две са професиите, в които нямаш право да грешиш – медицина и право. В единия случай човек може да бъде лишен от здраве и живот, а в другия – от съдбата си.“

Модата да имаш диплома по право 

стана част от задължителните аксесоари на бизнесдамите и бизнесмените. Ей така за тежест. А те имат и ресурса и похватите как по пътя на най-ниското съпротивление да се сдобият с нея. Когато е само „за цвят“ иди-доди, щом тези хора няма да практикуват професията на магистрати от които да зависят човешки съдби. Но методът им за сдобиване с  правна диплома-украшение, подейства изкусително и деморализиращо на доста преподаватели. Пагубната последица е, че  „бизнес отношенията“ в юридическото образование започнаха да се внушават на студентите като нормален – та дори задължителен стандарт. Така за учениците магията на благоговението към учителя постепенно бе изместена от претенции към роднини и „благодетели“ за по-мащабно финансиране на учебния им процес.

Демонът на аксиомата „Няма безплатен обяд“ се развилня, а статусът на явните и неявно кредитни  институции процъфтя.

Родителите взимат заеми с лихви, а „благодетелите“ очакват услуги. Разплащането на сметката се пада на новодипломираните юристи. Цената е, че чистото правно познание в полза на справедливостта между хората отмира за сметка на бизнеса със съдби.

Моментално чувам опоненти, че в старите демокрации юридическото образование е измежду най-трудно достъпните и скъпи и изисква сериозен финансов ресурс от страна на фамилията и на спонсори. Разликата е, че там условието за възвръщаемост на инвестицията е завършилият право да стане успешен юрист с всички пороци на безкомпромисната конкуренция, а не покорен и незнаещ изпълнител на поръчки …

У нас от 90-те години не минава семестър без да се завъртят по няколко скандала по твърдения за корупция във висшите учебни заведения. Няма нужда от коментар на невзрачните резултатите от проверките и разследванията. Показателно е, че борбата с този невидим бацил продължава да е недостижимо предизвикателство пред управляващите страната ни.

Експертен поглед отвън.

Проф Уилям Корниш е австралиец, но от дълги години преподава в университета в Кеймбридж. Той е сред най-големите специалисти и автор на най-модерния нов учебник в областта на правото на интелектуалната собственост.

В този ред на мисли за състоянието на юридическото образование в България ви предлагам мнението на професора от Кеймбридж Уилям Корниш от разговора ни през 2010 г., когато той бе  в София като заместник председател на журито на финалите на престижното състезание по право на Европейския съюз, организирано от Съда на ЕС в Люксембург и университета в Кеймбридж:

Професор Корниш, Много или малко са девет юридически факултета за държава като България – 111 хиляди кв. км с около 7 милиона население, като около 2 милиона млади хора емигрираха от страната в периода на прехода след 11 ноември 1989 г.?

Търсенето на правни дипломи като способ за осигуряване на финансова и обществена стабилност е значително и най-вероятно няма да отслабне. Подобна диплома дава възможността за работа не само като съдия или адвокат, но и в държавните институции, производството, бизнеса, обществените услуги, медиите и академичните среди. Така че вероятно броят на правните факултети в България не е прекомерен.

Какво е отношението ви към предложението на правителството да се въведат единни държавни критерии за прием, семестриални изпити и дипломиране във всички юридически факултети?

Добре е да има държавен критерий за прием, въпреки че трябва да бъде регулиран, за да се ограничи приемът в най-желаните университети. Изпитването трябва да е работа основно на отделните катедри, а контролът да се провежда само когато има доказателства за неспазване на стандартите. Не съм сигурен какво точно представлява „критерий за дипломиране“.  Това би било преждевременно ограничаване на свободата на избора, ако студентите трябва да записват само дисциплини по списък спрямо определена програма. Трябва да има свобода във факултетите, която да отразява специфичните способности на преподавателите и интересите на студентите.

А за въвеждането на единен анонимен държавен изпит при дипломирането? Как стои въпросът в старите демокрации в Европейския съюз?

Традициите са различни. Например британският подход е на безпристрастност чрез практики като анонимност на студентите при писмени изпити и отделна система от професионални изпити, провеждани от адвокати.

Как гледате на идеята за въвеждане на задължително обучение по юридическа етика? И въобще това работа на държавата ли е?

Ако принципно съществува доверие в обективността на изпитната система в даден факултет, няма причина предметът правна етика да бъде налаган от държавата като част от задължителната програма.

Най-сериозна е дискусията между преподаватели, студенти и юристи от практиката относно стажа за правоспособност на студентите по право. Смята се, че до момента той се провежда напълно формално.

В държави като Великобритания професионалното обучение отдавна е повече от формалност. Едно от първоначалните причини за това е интересът на професионалистите да се ограничи броят на кандидат-юристите. Днес професионалното обучение трябва да бъде пълноценно, иначе току-що дипломиралите се „професионалисти“ ще попаднат под жестока обществена критика.

Има ли случай в Кейбридж, когато преподавател да е взел рушвет под някаква форма от студент, за да му позволи да си издържи изпита?

Традиционно британските правни университети имат ограничен брой студенти, които имат близки отношения с преподавателите. Досега не се знае да е имало случай преподавател да приеме подарък от ученик срещу определена услуга.

Градивна ли е идеята да има две степени за следване на право. Бакалаврите да могат да упражняват професия на съдебни и адвокатски помощници, евентуално да работят в органите на полицията, а само завършилите и магистратура да имат право да стават съдии, прокурори и следователи?

Подобна система отдавна е част от правното образование в Англия, тъй като е много практична. Разбира се, чрез постепенното натрупване на опит, тя позволява на бъдещите юристи да се запознаят със същността на това, какво означава да бъдеш уважаван и съпричастен професионалист.“

Преди време ЮЗУ в Благоевград се обяви за Българския Оксфорд

Автор на високата самооценка е ректорът на Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград (ЮЗУ) проф. д-р Иван Мирчев. Случи се  на 27 октомври 2011 г. на 35-годишният юбилей от създаването на ЮЗУ. Предизвика учудване защо официалното честване се провежда в  Хотел „Шератон“ в София, а не в Благоевград. Проф. Мирчев бе изчерпателен: „Убеди ме г-н Соломон Паси, който е доктор хонориус кауза на нашия университет. 
Защото и Атлантическият клуб, и дипломатическото тяло са по-близо тук (б.а. в София), отколкото в Благоевград… Форматът и мястото на тази среща са много естествени, защото онова, което правят дипломатите тук на Балканите е същото, което правим ние в университета в Благоевград. Тогава, когато политиците и военните объркат нещо в някоя точка по света, тогава културата, образованието и науката са най-бързите, най-устойчивите и най-лесните мостове, които могат да бъдат хвърлени за разбирателство и сътрудничество между различни народи и етноси…”. 
Ректорът подчерта, че много преди 2007 г. се е чувствал гражданин на Европейския съюз, защото „българското образование и култура винаги са били над средното европейско равнище” и как му е еднакво приятно и с еднаква гордост сяда да пие кафе в Охрид или в Струга със свои бивши македонски и албански студенти. 
И заключи, че 

Благоевград много прилича на Оксфорд: 

„Вярно е, че населението ни е по-малко от това на Оксфорд, че реката ни Струма е по-малка, но пък и ние като Оксфорд имаме два университета и един колеж. Имаме и много разлики още, но и сериозни амбиции и добра основа за сериозно бъдеще…”

Президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси разкри, че от студент във втори курс е изпитвал вътрешна потребност да следи развитието на ЮЗУ, когато първоначално в Благоевград (б.а. през 1976 г.) е бил разкрит филиал на Софийския университет със специално ядро по неговата специалност “педагогическа логика”. Г-н Паси хареса сравнението на Благоевград с Оксфорд, което направи проф. Мирчев : “Зачудих се единствено кой тогава ще играе ролята на Кеймбридж!?”
И припомни, че приликите между тези два образователни колоса на Великобритания са възпитанието и нивото на познание на студентите им, както и множеството нобелови награди, а споровете кой е по-по-най разрешават традиционно на ежегодно състезание по гребане. „Много бих се радвал ако днешният рожден ден стане повод за едно ново състезание, едно ново начинание, по гребане между отборите на Югозападния университет и на някой друг наш университетски център…”. 

Все още сме в очакване на регатата, но първо да видим кой от университетите ни ще набере куража да се обяви за българския Кеймбридж.


Български фурор на студентските състезания по европейско и международно право.

На фона на очевидното усещане за срив на качеството на юридическото ни образование, отбори на наши студенти по право – основно от Юридическия факултет на Софийския университет демонстрираха невероятни успехи на арената на турнирите по международно право. Особено изявите им на престижното състезание за студенти по право на Европейския съюз, организирано от Съда на Европейския съюз и университета в Кеймбридж ежегодно от 1995 г. насам.  В първите години непобедими шампиони са тимове на университети от севера – на Полша – 4 титли, Чехия и Латвия – по 3, Естония, Унгария, Словакия с по една. Първият по-южняшки полъх дойде от Словения през 2003 г. С приемането ни в ЕС от 2007 г. българските студенти избухнаха. През 2008 г. отборът на ЮФ на СУ грабна шампионската титла на финалите в Полша в небивала конкуренция на противници от 18 университета. Предварително битката изглежда предопределена. Фаворити са три полски отбора, за подготовката на които ръководствата на университетите им наемат за треньори най-добрите специалисти по право на ЕС. А нашите сами търсят учители на доброволни, които са готови да ги подпомогнат безплатно. Университета не им оказва съдействие, а и едва успяват да открият спонсор, който да поеме пътните им разходи и скромната такса за участие на финалите. Традицията продължава, когато на следващата година в Украйна тимът на ЮФ на СУ се класира четвърти, а вече имаме и втори отбор – на ЮФ на УНСС достигнал престижната осма позиция. През 2010 г. ставаме трети, през 2013 г. пак ставаме първи – и така до финалите тази година в София, когато отново шампион стана отборът на Софийския университет. Възпитаничката на Юридическия факултет на  Алма Матер Чудомира Джуркова пък през 2011 г. достигна 39-то място по ораторско майсторство в конкуренция на около 600 студенти по право от целия свят във Вашингтон най-престижния турнир по международно право Jessup.

Изводът е, че ако някой се стреми да овладее перфектно дадено познание и да продължи да го развива, може да го постигне и без диплома за висше образование. Примери в историята много – Кант, Айнщайн, Бродски…

Заплаха за гражданската,  а  и на националната сигурност.

Това реално е проблемът, когато субекти с проформа придобити дипломи – фалшиви, купени, подарени и пр. – попаднат в обществените отношения на живия живот. Последиците за всяка област са трудно съизмерими, но фатални. В точните и с видим материален резултат науки по-лесно лъсват парашутистите с незнанието и некадърността. Докато в хуманитарната област наглите паразити могат доста успешно да се окопават. Особено в правосъдието щетите нанасяни от подобни хамелеони са много тежки, съдбоносни и често непоправими.  

Нищо свято

Сквернословно заиграване на латински

От време оно българските адвокати са известни със забежките си да цитират на латински в съдебните зали  в стремежа да изтъкнат нивото на знанието и компетентността си. В дадени исторически периоди честичко цитираха и на немски, после на руски, но еманацията си е латинския. В годините на демократичния преход дори и този маниер от  демонстрация на интелектуално надмощие се превърна в средство за манипулация и печелене на пари.

Следващият пример – за съжаление, не е виц, а реалност от зората на демократичния преход и процъфтяването на адвокатския бизнес. Разигра се в бракоразводен процес в София. Дама – днес известен адвокат, е юридически представител на нежната половинка в нелицеприятната драма „Дай си ми куклите, на ти си парцалките“. На финала на процеса в пледоарията си тя с пламък в очите и апломб цитира на латински „La donna è mobile“ и бързо преведе за невежите в залата „Което ще рече: Мебелите са за жената!“. Роднините на отчаяната съпруга изпаднаха във възторг, а съда в потрес.

Замислям се за деятелите на силовото правосъдие на бухалките. Извън свирепите правила на Талиона „Око за око, зъб за зъб“, какво ли обяснение на база на Римското право биха дали за неуредените  си законово методи за въздаване на справедливост. Защо пък не интерпретация на станалия основополагащ принцип   “ne bis in idem” в „Не бий, че идем!“. Щом мебелите са за жената…

Епилог – Оптимистично

Предимството да си завършил право в България

Българският отдел на юристите-лингвисти в Съда на ЕС в Люксембург се намира на последните два етажа на първата „златна кула” на институцията и от „орловото му гнездо” има гледка едновременно към Люксембург, Франция, Германия и Белгия.

От години младите българи масово се стремят да завършат висше образование в чужбина, особено ако стремежът им е да градят бъдеща кариера в европейските институции. Но има една изключително престижна професия, за заемането на която едно от задължителните условия е кандидатът да е завършил право в юридическите факултети на България! Това е професията на юрист-лингвист в българския отдел към Съда на ЕС в Люксембург. Смята се, че за тази длъжност е задължително юристът да познава отлично и отвътре правораздавателната системча в родината си. Другото задължително условие е отличното владеене на френски език, както и на поне още един от езиците на ЕС. В Дирекция преводи работят около хиляда човека от над две хилядната администрация.

През ръцете на юристите-лингвисти преминават всички документи в Съда – от исковите молби и преюдициални запитвания, през заключенията на генералните адвокати, до крайните решения на Съда и техните мотиви. Натовареността на отдела е различна, на почти никога не пада под 100 страници превод на ден. Отговорно, но и отлично платено.

В българския отдел работят 37 души – 28 юристи-лингвисти, трима коректори и секретариат от шест човека. Шеф на отдела е Димитър Стефанов, който стартира кариерата си през 2007 г. като референдер в кабинета на Теодор Чипев – първия наш съдия в юрисдикцията на Общия съд в Люксембург.

Впечатляващ е и фактът, че всичките ни магистрати на Олимп на правосъдието, както наричат Съда на ЕС са се дипломирали в Юридическия факултет на Софийския университет – Съдия Александър Арабаджиев, Съдия Теодор Чипев, Съдия Марияна Кънчева, Генерален адвокат Евгени Танчев, както и най-младият съдия към момента в институцията Александър Корнезов, който след падането на желязната завеса и с полиглотската си дарба е можел да завърши който си поиска престижен университет по света. Нещо повече – вече като референдер в Люксембург и с опит в най-големите белгийски адвокатски кантори, той избра да защити докторска дисертация специално в Софийския университет през 2008 г. Възпитаници на Юридическия факултет на Алма матер са и Димитър Стефанов и най-младото попълнение в екипа на Съдия Александър Арабаджиев – референдерът Александър Дорич.

Та няма невъзможни неща, когато има истинска мечта.

Епилог – Песимистично (май 2020 г.)

Дали не ни очаква момент, когато абсолвенти на Юридическия факултет на Алма Матер с възторг ще възкликнат: „Я го знам – Правосъдие!“ в отговор на ИДИЛ-ската гатанка: „? осем овиж оп аблертс от е оЩ“ (б.ред. на арабски се пише от дясно наляво).

Автор Петър Бучков

*Този материал е част от темата на броя „Юридическото образование“ на сп. „Правен преглед“ излязъл от печат през март 2018 г.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *