Адвокат Райна Аврамова-Еланджиева: Конспиративни игри тресат адвокатурата

Адвокат Райна Аврамова-Еланджиева е родена през 1975  г. Завършила е право и от  2000 г  е  адвокат към Софийска адвокатска колегия. Работи в сферата на: семейно и наследствено право, вещно право, облигационно право, обезпечения, трудово право, търговско право, право на юридическите лица с нестопанска цел и корпоративни клиенти пред всички инстанции. Член е на сдружението Асоциация на жените-адвокати. Владее английски и руски език.

Адвокат Райна Аврамова-Еланджиева е правоспособен юрист и от 2000 г. е адвокат към Софийска адвокатска колегия. Работи в сферата на: семейно и наследствено , вещно , облигационно, трудово, търговско право;  право на юридическите лица с нестопанска цел. Участва в съдебни производства пред всички инстанции и в производства по допускане на обезпечения. Има корпоративни клиенти. Владее английски и руски език. Член е на сдружението Асоциация на жените-адвокати.Родена е през 1975 г.

 

Адвокатските съвети са приравнени на обикновени пощенски кутии

Адвокат Аврамова, на избора за членове на съвета на Софийската адвокатура проведен на 25 януари 2015 г. вие получихте 130 гласа, а за делегат на общото събрание на адвокатите от страната 210 гласа. На балотажа на 1 февруари 2015 г ви подкрепиха съответно 87 колеги за член на съвета и 127 гласа за делегат. Това срив на доверие за седмица към личността Ви ли е, някаква математическа мистерия ли е или резултат от някакъв конспиративен план?

Едва ли мога да кажа, че това е срив на доверие към личността ми, но действително разликите в цифрите будят недоумение и правят вашия въпрос актуален. В математиката няма мистерии, поради което единствената възможна опция за мен остават конспиративните игри, които не от днес тресат Софийската адвокатура и влияят на управлението на всички адвокатури в страната.

 

P1050850

Кой и защо би имал интерес вие да не попаднете в състава на Съвета на Софийската адвокатура и на делегатите, които да представляват САК на предстоящото общо събрание на българската адвокатура?

Трудно е да се даде еднозначен отговор. Не ми се иска да вярвам, че личността ми като такава е единствената причина. По-скоро съзирам принципа „разделяй и владей“, чието ярко отражение са резултатите от проведените избори на 25-ти януари и на 1-ви февруари тази година. Сред колегите не е тайна, че аз твърдо подкрепям управлението на колегата Петър Китанов (б.ред. досегашният председател на САК) и споделям идеите на създаденото от него при предишните избори адвокатско сдружение „Гаранти за промяна“. Но едва ли  това е причината, доколкото припознавам и идеи на „Адвокати за промяна“ (б.ред. противниковият лагер). Сред тях има добри професионалисти с желание за работа по проблемите на адвокатурата. Намираме много допирни точки по проблемите пред адвокатурата и добрата работа на досегашния адвокатски съвет е достатъчно показателен факт.

Това ли ви провокира да обжалвате изборите на органи на Софийската адвокатска колегия и избора за делегати за Общото събрание на адвокатите от страната?

Разбира се! Както повечето колеги и аз съм загрижена за развитието на адвокатурата и не ми е все едно как същата ще се управлява и как се избират нейните органи и делегати. Вярно е, че законът е „врата в полето“, но не сме ли ние едни от хората, чиято професия изисква на първо място почтеност и точност. Недопустимо  , даже морално укоримо е, да се нарушават закони именно от хора, положили  клетва да ги спазват.

Какво ще се „спести” на Общото събрание на българската адвокатура, ако Вие и ваши съмишленици бъдете отстранени от участие?

Интересен въпрос. Иска ми се да вярвам, че Висшият адвокатски съвет няма (ВАдС) да допусне това да се случи отново. Общото събрание на адвокатите от страната е най-важният форум на българските адвокати. Въпросите обсъждани на него и решенията, които се вземат от Общото събрание определят отношението към адвокатите на български и международни органи, институции, сдружения и формации. Какво ще се спести? Ще се спести търсенето на отговори от Висшия адвокатски съвет по наболели проблеми, но нека не избързваме правейки лоша магия.

Каква е ролята на регионалните адвокатски колегии при условие, че са само „пощенски кутии”, когато се приемат членове на адвокатурата, тъй като изпита и приема се провеждат и решават от Висшия адвокатски съвет? Респективно таксите за встъпване не остават в бюджета на съответната колегия. Каква е,  както се казва „ползата от файдата”,  и не се ли обезсмисля провеждането на Общо събрание на националната ни адвокатура от ВАдС?

Май във Вашия въпрос се съдържа и отговора. Ще дам два примера застъпени в жалбата ми до Висшия адвокатски съвет, които илюстрират прекрасно ролята на адвокатските колегии в страната, а всеки сам да си направи преценка.

Подготовката на проведените избори на 25 януари 2015 год. и на 1 февруари 2015 г., провеждането и избора са изначално незаконосъобразни, доколкото избирателните списъци са съставени въз основа на воден и съхраняван от Висшия адвокатски съвет публичен регистър, а не на такъв воден и съхраняван от адвокатска колегия на София съгласно чл.147 от Закона за адвокатурата чл.1, ал.2, т.1-5 от Наредба №3 от 29 октомври 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. В този смисъл ВАдС е иззел правомощията на САК, което позволява и създава

предпоставки за манипулиране  броя на членовете – избиратели,

общия брой на гласувалите и кворума, което е решаващо за резултатите от проведените избори. Трайната практика на ВАдС за водените от него регистри по чл.1 от Наредба №3/29.10.2004 год. на ВАС е  адвокатските съвети да имат само ролята на пощенска кутия, която само дава информация за софтуерния продукт на ВАдС за водените от него регистри по чл.1 от Наредба №3 на ВАС. По този начин е отнето едно основно правомощие на адвокатските съвети. На практика те нямат пряка информация или имат непълна такава за броя на вписаните адвокати, доколкото водещият регистър (ВАдС) има възможност да даде непълна информация за броя на адвокатите и оттук да се стигне до непълен или неверен присъствен списък на Общото събрание на адвокатите, което опорочава целия избор. Приетите младши адвокати и адвокати в периода 2012 – 2015 г. включени в изборните списъци за допълнителните избори за органи на Адвокатския съвет на София и делегати за общото събрание на адвокатите от страната проведени на 01 февруари 2015 г. са положили изпит пред некомпетентен орган, какъвто се явява Висшия адвокатски съвет. Следователно те нямат активно избирателно право, което опорочава избора.

Защо твърдите, че Висшият адвокатски съвет е некомпетентен орган да провежда изпит за прием на адвокати в България?

Съгласно чл.4, т.4 от Закона за адвокатурата, като необходима положителна предпоставка, за да може една лице да стане младши адвокат или адвокат трябва да положи изпит пред органа по чл.89, т.3 от същия закон, който в случая се явява Софийската адвокатска колегия, както и всяка друга регионална колегия, в която иска да се включи кандидатът. Но с Наредба №2

Висшият адвокатски съвет превърна адвокатските съвети в обикновени пощенски кутии

за събиране на заявления, които да препраща на ВАС. Съгласно чл.8, ал.1 и 2 ЗА на ВАдС е дадено единствено правомощието да уточни начина на провеждане на изпита с наредба, а не да провежда изпита.

Какво очаквате да направи ВАдС с подадените от вас жалби?

Като адвокат с 15-годишна практика ми се иска да вярвам, че Висшият адвокатски съвет ще покаже професионализъм и ще приложи върховенството на закона. Личното ми професионално мнение е, че при допуснати съществени нарушения на закона, правилното решение е едно единствено и то без нюанси. Да се касира избор,  както на органи на Софийската колегия, така и на делегати , които да я представляват на общото събрание на националната ни адвокатура.

Съществува ли възможност да се повтори сценария – да не кажем скандала, от 2012 г., когато се достигна до там, че ръководството на българската адвокатура бе избрано без участието на софийските адвокати?

Надявам се горчивият опит от проведеното през 2012 г. Общо събрание на адвокатите от страната да бъде показателно за Висшия адвокатски съвет, че опасността да се повтори сценария от 2012 год. е напълно реален. Тогава Софийската адвокатска колегия (САК) не успя да проведе законосъобразен избор на делегати за общото събрание на адвокатурата. Изборите за делегати в САК преминаха в скандални нарушения и машинации, което доведе до касирането им от Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Софийската адвокатска колегия поиска отлагане на общото събрание на адвокатурата, за да успее да проведе нов избор и законосъобразно да си избере нови делегати. На общото събрание, обаче, това искане, внесено от варненския адвокат Орлин Симеонов, не беше гласувано с аргумента, че датата на провеждане на събранието е определена от закона – последната събота и неделя на февруари, и не може да се отлага. Така на 26 февруари 2012 г. със 109 гласа за председател на ВАдС беше избрана Ралица Негенцова, както и членовете на ръководните органи на българската адвокатура без участието софийските адвокати, които са половината в държавата.

Тогава „ред в къщурката” сложи Върховният касационен съд, независимо, че от ВАдС твърдяха, че решенията им относно избор на делегати за общото събрание на адвокатурата не подлежат на съдебен контрол.

Да, тричленен състав на ВКС председателстван от самият председател Лазар Груев и съдиите Митова и Темев отмени избора на висши органи на адвокатурата. Мотивът им бе, че лишаването на адвокатските колегии от възможност за избор на делегати има за последица лишаване на всеки един адвокат от право да вземе участие и да изрази становище по работата на висшите органи на адвокатурата, както и да упражни субективното си избирателно право.

Възможно ли Висшият адвокатски съвет да повтори сценария, след като вече се „опари” и има съдебна практика?

Това ще покаже скорошното им произнасяне по повод жалбите срещу проведените на 24-25 януари и на 1 февруари избори за органи на САК и делегати за предстоящото Общо събрание на адвокатите от страната.

В очакване на развръзката, как виждате ролята на адвокатурата ни, и въобще има ли такава, в нескончаемата тема за реформа на съдебната ни система?

Адвокатурата винаги е заемала важно място в съдебната ни система, но според мен трябва още много работа да се свърши, за да може да заеме достойно мястото си. Надявам се, да й бъде даден шанс за това, загърбвайки всякакви междуособици и външни интереси.

Автор: Петър Бучков

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *