Адвокат Райна Аврамова: Политическите практики нямат място в една единна адвокатура

Адвокат Райна Аврамова-Еланджиева е един от номинираните кандидати за председател на Софийската адвокатска колегия, които предстоят на 30 януари 2016 г.  За разлика от повечето й претенденти, тя няма предизборен щаб и „претенциозна” листа с кондидати за управленските органи на столичната адвокатура. В гилдията е от  2000 г. Работи в сферата на: семейно и наследствено право, вещно право, облигационно право, обезпечения, трудово право, търговско право, право на юридическите лица с нестопанска цел и корпоративни клиенти пред всички инстанции. Владее английски и руски език.

Адвокат Райна Аврамова-Еланджиева е един от номинираните кандидати за председател на Софийската адвокатска колегия, които предстоят на 30 януари 2016 г. За разлика от повечето й претенденти, тя няма предизборен щаб и „претенциозна” листа с кондидати за управленските органи на столичната адвокатура. В гилдията е от 2000 г. Работи в сферата на: семейно и наследствено право, вещно право, облигационно право, обезпечения, трудово право, търговско право, право на юридическите лица с нестопанска цел и корпоративни клиенти пред всички инстанции. Владее английски и руски език.

Адвокат Аврамова, вярно ли е, че кандидатурата ви за председател на Софийската адвокатска колегия на предстоящите избори на 30-31 януари не е издигната от някой от двата основни лагера в досегашното ръководство „Адвокати За Промяна” и „Гаранти на промяната”?

Да, моята кандидатура за Председател на САК е внесена на 23 декември 2015 г, от колега, който не гравитира към който и да било лагер „Адвокати За Промяна” и „Гаранти на промяната”. Трябва да уточним, че формацията „Гаранти за промяната“ вече не съществува. За разлика от повечето от кандидатите за Председател на САК, аз нямам собствена листа за членове на Адвокатския съвет, защото считам, че политическите практики нямат място в една единна адвокатура. Знаем, че единството прави силата.

Това означава, че сте отворена да работите с всички избрани за членове на Адвокатския съвет.

Точно така, защото за мен изборът на всеки един член на съвета е избор на личност. Наскоро колега – адвокат от кариерата ме попита: “Добре де, ти нямаш ли хора, които ще лансираш в листа си да бъдат избрани в органите?“ Напоследък все по-често се замислям, защо един кандидат за Председател, трябва да има листа за членове на Адвокатския съвет, Дисциплинарния съд и Контролния съвет – дали, за да си осигури повече сигурни гласоподаватели или, защото иска да си осигури мнозинство във всеки от органите на Съвета, което на практика поставя под съмнение качествата му на пръв сред равни. Моята цел е да избягам от този модел на управление и мисля, че посоката е вярна срещайки одобрението на колеги. В началото на тази година изпратих Обръщение лично до всеки един от колегите, като изразих тази си позиция и желание.

Откликна ли гилдията?

Резултатът бе множество имейли и телефонни обаждания в подкрепа на това да върнем единството на адвокатурата и избора на личности. Към момента в социалната мрежа има създадена група „Фейсбук общност на българските адвокати“, в която участват колеги от цялата страна. Прави ми впечатление, че на страницата й се обсъждат открито проблемите на адвокатурата и съдебната реформа. Приятно бях изненадана, че администраторите на тази група – адвокат Георги Гайдаров и адвокат Пепи Кънчев отделиха от времето си и организираха на 22 януари 2016 г. „Кръгла маса по проблемите на адвокатурата“. На тази инициатива бях поканена, като лектор по темата „Необходимост от електронно правосъдие“, която тема е с особена важност, доколкото съдебната реформа трябва да започне от адвокатурата.

Твърдо подкрепям подобни инициативи, защото в адвокатурата трябва да се провеждат дебати по всички проблеми и то редовно. Между другото, това е и начин всички ние да се информираме за вижданията на колегите, чийто кандидатури са издигнати за членове на органите на САК, техните предложения за решаване на конкретни дебатирани проблеми, за да може изборът ни да е информиран. Усещам вече нагласата за избор на личности в предстоящите избори, което е и идеята на мажоритарния вот – силна личност – силна адвокатура!

Мажоритарният подход е кредото на адвокат Аврамова: „Силна личност – силна адвокатура! Адвокатите имаме нужда от усещане за Единство и Подкрепа”.

Мажоритарният подход е кредото на адвокат Аврамова: „Силна личност – силна адвокатура! Адвокатите имаме нужда от усещане за Единство и Подкрепа”.

Дозряла ли е гилдията да се отърси от „партийни” пристрастия и да търси личност като обединител?

Мисля, че – да. Колегите, които срещам в ежедневието си все повече коментират необходимостта от избор на личности, т.е. избор на качества. Адвокатите имаме нужда от усещане за Единство и Подкрепа. Разделянето в различни формации вече уморява и води до апатия, особено по време на избори, защото на всички стана ясно, че избраният по този начин, не е избор на личност, а компромис. Факт е, че досегашното управление бе формирано именно на този принцип. Всеки един колега-адвокат явно си е дал сметка за досегашния модел на управление и резултата от него. Проследявайки развитието на адвокатурата и опита се оказва, че правилния модел на управление се състои именно в избора на Личности.

Това разцепване на лагери и формацийки не е ли причината за тоталната апатия на столичните адвокати – под 20 процента, през последните години към избора на ръководните органи на колегията им?

В исторически план стремежа към запазване на статуквото е съпроводен със създаването на нови и нови формации гарантиращи именно изборните резултати. Наблюдава се преливането на адвокати от една формация в друга с цел да запазят своите позиции в органите на САК.
Необходимо е да се помисли най вече по въпроса за мотивацията у колегите да избират, защото тенденцията в последните години е крайно ниска избирателна активност. Това е и един от основните проблеми водещи към запазване на статуквото.

Призовавам всеки един колега – адвокат да направи информиран избор на личности за органи на Софийската адвокатура в предстоящите избори, както и да упражни лично правото си на глас. Аз лично не подкрепям гласуването чрез пълномощник, защото на практика това създава условия за подмяна на вота. Всеки един адвокат трябва да си даде ясна сметка за последиците от един такъв избор. На мнение съм даже, че в Закона за адвокатурата трябва да бъде направена законодателна промяна в този смисъл. Представете си до какво би довела възможността хората да гласуват за Президент на държавата чрез пълномощник !!!

Преди година в интервю казахте „конспиративни игри тресат адвокатурата”. Стана ли ясно КОЙ и с каква цел ги спретва?

Смея да твърдя, че към днешна дата конспиративните игри не са спирали да тресат столичната адвокатура, та започнаха и във Висшия адвокатски съвет.
Целта разбира се е ясна – интереси в името на статуквото. Забележете само как едни и същи адвокати са избирани в органите на адвокатурата – един път в един орган, друг път в друг орган. В този момент си задавам въпроса:“Това ли са най-достойните личности в адвокатурата?“ Лично аз мисля, че колегията ни има много стойностни адвокати, които обаче също като мен нямат листи и това се превръща в препъни камък за избора им.

„Който иска да бъде пръв сред равни, трябва да изложи ясно целите си със срок за тяхното изпълнение”.

„Който иска да бъде пръв сред равни, трябва да изложи ясно целите си със срок за тяхното изпълнение”.

Чуват се упреци към вас, че сте била причина 2015 г. Софийската адвокатура да се управлява от органи с изтекъл мандат.

Ако трябва да бъда точна упрека беше, че се забавя избор на органи на САК. Искам отново да отговоря точно на тези колеги, че макар Висшия Адвокатски Съвет да отмени проведените през януари 2015 г. избори, то при отмяната им нямаше произнасяне по най-важния и съществен въпрос за едни избори на органи, а именно касателно бройката на членовете на някой от органите на САК, което създава предпоставки за отмяна и на следващите такива. Също така искам да заявя, че аз нямам лична нито каквато и да била друга полза от предприетото от мен самата обжалване тъй като не съм член на нито един орган в досегашния съвет. Аз съм човек с ясни принципи в личния и професионален живот, които отстоявам заставайки с лицето си без притеснение. Именно затова станах и адвокат, защото адвоката е свободен по дух и не може да бъде подчиняван. Нещо повече адвоката е боец и за това, именно на него закона е поверил защитата на правата и законните интереси.

Реално случи ли се някаква промяна, откакто „разбивачите на статуквото” „Адвокати За Промяна” и „Гаранти на промяната” взеха властта?

Промяната винаги е трудна. Не бих казала, че „разбивачите на статуквото“ са „Адвокати за промяна“ и „Гаранти за промяна“ проследявайки историята им на развитие и управление. Тук ще се повторя, че промяната може да дойде само от една единна адвокатура водена от ЛИЧНОСТИ ОБЕДИНЯВАЩИ ГИЛДИЯТА. Тук не става въпрос за авторитарен модел на управление, а на адвокати притежаващи едни от основните качества като диалогичност, иновативност, способност за отстояване интересите пред институциите и органите в държавата. В тази връзка считам, че истинската промяна в адвокатурата тепърва предстои. Все повече има колеги с воля да бъдат полезни, дори и без да са членове на органите на адвокатурата. Според мен една от стъпките към успешно управление е да се приобщят тези адвокати за целите на промяната, като се даде възможност за реалзизация на техните идеи.

Има ли основание усещането ми, че отношенията в тези лагери заприличаха на разцеплението в Реформаторския блок?

Както вече казах аз нямам отношение към политиката, а и мисля че отговорът ми се съдържа в отговорите на предходните въпроси.

Какво е различното и какво е общото на изборната ви програма с тези на останалите кандидати?

Прави ми впечатление, че колегите са заложили доста общо изборните си цели в програмите си. Липсва конкретика и срокове за тяхното изпълнение, което е един съществен недостатък. Общата програма без срок за мен де юре и де факто, е липса на програма. Моето лично мнение, а и на все повече колеги вече е, че всеки, който иска да бъде пръв сред равни, трябва да изложи ясно целите си със срок за тяхното изпълнение. Само по този начин ще има ангажираност у този кандидат, защото той ще живее с проблемите на адвокатурата и един ден ще може да се отчете какво е свършил от обещаното. Така ще може да се прецени успешен ли е този Председател или не. Моята програма е съобразена именно с това, защото искам един ден да мога да погледна колегите си отново в очите.

От години се приема, че разделението в Софийската адвокатура е между млади и стари, между корпоративните кантори и самостоятелните, между наказателни и граждански и пр. Съществува ли подобно разединение и сега …. и ако – да – възможно ли е неговото преодоляване?

Да, за съжаление има известно деление, като неговият генезис са проблемите, които са различни с оглед възрастта и разбира се естеството на работа. И тук отново е ролята на Адвокатския съвет да се превърне в обединител, като решава всички проблеми без да поставя приоритет на едните пред другите. Трябва да се обърне внимание на младите колеги, които са оставени да се оправят който, както може, т.е. липсва приемственост в професията. Трябва да се обърне внимание върху проблемите относно присъждане на разноски на юрисконсултите, начина на разпределение на делата за определяне на особени представители и ред други проблеми. Що се касае до делението корпоративни кантори и самостоятелни, наказателни и граждански адвокати, то това не е деление в смисъла вложен във вашия въпрос. Делението на адвокатите на пеналисти и цивилисти е едно изначално деление определящо материята, по която е специалист адвоката. След промените и развитието на свободната стопанска инициатива се появиха и т.нар. корпоративни адвокати. В това последно деление няма нищо лошо.

На подкрепата на кои от тези съсловия в гилдията разчитате?

Разчитам всеки един адвокат да направи ИНФОРМИРАН ЛИЧЕН ИЗБОР. Всички колеги трябва да разберат, че за верните промени трябва обща воля. Разчитам на всички, които в мое лице ще припознаят носителя на своите идеи способен да ги реализира. Желая да изградим заедно опорните точки на нашите цели, за да застана с лицето си зад тях. Във времето всеки един от Нас е давал и продължава да дава своя принос за развитието на адвокатурата и заслужава уважение. Ролята на адвокатурата в днешно време е нещо много важно, тя все повече ще нараства, а с това ще нараства и необходимостта от защита на адвоката в отношенията му с органите и институциите в държавата, за да може всеки един от нас да бъде стожер за защита на законните права и интереси на хората. Свободата на адвокатската професия е същностна гаранция за опазване законността и правата на човека и в същото време огромна професионална и морална отговорност. Всеки един от нас се е посветил на може би най-трудната, но и най-хуманната кауза – правото и цивилизованото му прилагане в условията на динамични промени.

Реалистична ли е идеята Софийската адвокатска колегия с близо пет хиляди члена да бъде разделена на няколко колегии, както е в други държави?

До мен също достигна такава идея за създаване на втора алтернативна адвокатска колегия в София. Въпросът дали е реалистична не е толкова важен, по-важно е необходима ли е и каква полза ще донесе на адвокатите в столицата. Лично мое мнение е, че роенето – за което говорихме и по-горе, не води до нещо добро. В него по-скоро виждам една възможност за пренос и продължаване на досегашни порочни практики.

Свободна и независима ли е професията на адвокат,  щом хора с правоспособност – юрист трябва да държат изпит, за да може да я упражняват? Отговорността не е ли на богато нароилите се всевъзможни юридически факултети?

Разбира се, че да си адвокат е възможно най-независимата и свободна професия. Тя е подчинена единствено и само на закона. А що се отнася до изпита, не мисля че той е вид ограничение. Все пак не трябва да забравяме, че защитата интересите на гражданите не е никак лесна работа. Споровете и съдебните дела са част от човешките съдби и хората очакват професионална защита. Отговорността е голяма, изисква се много упорита работа и постоянно четене. На своите стажанти постоянно повтарям, че нашата професия макар, че ни среща с много хора, същевременно е доста самотна. Проучването и работата по едно дело изисква много време прекарано в четене и писане. Време от което лишаваме семействата си. Наскоро прибирайки се буквално преди синът ми да си легне, както често се случва, той ме попита риторично:“Мамо, ти защо изобщо се прибираш, по-добре да спиш в кантората?“

По отношение нароилите се всевъзможни юридически факултети мнението ми е отрицателно. Не е нормално толкова малка държава да има такъв брой юридически факултети. Сравнете с големите държави –   Германия, Франция, САЩ.  Но отговорността за това е на държавата, която трябва да ревизира  това положение, защото нарастването броя на завършилите юристи и вписани адвокати не води до реалната им заетост, а единствено до средства в касите на адвокатурите и Националния осигурителен институт.

Това изпитно „сито” не е ли по-редно да се прави от регионалните адвокатски колегии, а не от Висшия адвокатски съвет, който да събира и встъпителните вноски?

Знаете ли, преди време бях упрекната от мой познат, че застъпвайки тезата за контролиран прием на адвокати по примера на нотариусите и частните съдебни изпълнители, се ограничава конституционното право на труд. Аз не съм убедена, че това е така, а и опитът го доказва. Има много колеги, които са на ръба на оцеляването, а това на практика е своего рода липса на възможност за труд създадена именно поради условията за прием.

Този прословут автомобил „Ягуар” преди шест години отприщи страстите за „реформа” в столичната адвокатура. Реформаторите – въпреки заканите си веднага да го продадат в знак на разтуряне на статуквото, си го карат и до днес.

Този прословут автомобил „Ягуар” преди шест години отприщи страстите за „реформа” в столичната адвокатура. Реформаторите – въпреки заканите си веднага да го продадат в знак на разтуряне на статуквото, си го карат и до днес.

Ако спечелите ще инициирате ли Софийския адвокатски съвет да продаде прословутия служебен автомобил на САК Ягуар САК 01 САС, който бе основното оръдие на битка със статуквото през 2010 г. и се превърна в проклятие?

Защо да го правя? Вие мислите ли, че продажбата му ще реши проблемите на столичната адвокатура? Факт е, че парите за него са дадени. Факт е, че той вече е автомобил на не малко години. Факт е, че когато беше обявен за продажба за 40 000 лева преди няколко години, никой не пожела да го купи. Защо сега мислите, че някой би го купил?
Факт е, обаче,  че този автомобил бе използван в онези години за манипулиране на колегите по време на избори. Важно е към днешна дата, че вместо проблемът с „Ягуар“- а проклятието ще бъде например изкуствено създадения проблем с Правната помощ.
НЕКА НЕ ДОПУСКАМЕ ДА БЪДЕМ МАНИПУЛИРАНИ!!!

Автор: Петър Бучков

Comments

comments

One thought on “Адвокат Райна Аврамова: Политическите практики нямат място в една единна адвокатура

  1. Надежда Ковачева

    Желанието на Райна Аврамова да прокара път за свободен и мажоритарен избор в ръководството на Софийската адвокатура е част от Пътя. Подкрепям силата й да опита.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *