Да не изчегъртаме авторитета си в Евроджъст

Предколедно в юридическите ни среди започва да се усеща аромат на пореден апетит към европравен пост. Актуалният обект на желанието е постът на национален представител на България в Евроджъст, за който мандатът на досегашния титуляр прокурор Иванка Которова изтича през февруари 2022 г. Евроджъст (EROJUST) е агенцията на Европейския съюз за международно правно сътрудничество по наказателни дела със седалище в Хага, Кралство Нидерландия (Холандия).

Всяка държава решава по какъв начин да определи националните си представители в Еворджъст, съобразно изискванията на собственото си законодателство и основните принципи в Решението за създаване на организацията – образование, международноправен опит, езикови знания и доказан професионализъм (б.а. „почтеност“ не е изрично упомената…).   

В нашия случай по предложение на главния прокурор и одобрение от Министерски съвет на Република България (респективно министъра на правосъдието) се избират трима прокурори – един  национален представител и двама заместници. Ролята им в централата в Хага, като представители на цялата съдебна система на България – в това число следствие, съд, прокуратура, МВР, Митници, доколкото провеждат разследвания, е да оказваме съдействие на българските и чужди национални власти за осъществяване на координация, съдействие и сътрудничество в процеса на разследванията по наказателни дела с международен елемент. Изключително важни за успешната им дейност са дипломатичността и  добрата комуникация, преди всичко със собствените национални власти, както и с представителите на  държавите членки на Европейския съюз плюс Великобритания, Швейцария, Норвегия и САЩ.

Няма пречка новоизбраното ни правителство да удължи мандата на  националния представител Иванка Которова. Особено след високата оценка за дейността й на президента на Евроджъст Ладислав Хамран, дадена на 9-ти декември 2021 г. в София на конференцията „Съдебна реформа и специализирано правосъдие“, организирана от прокуратурата (б.ред. обръщението на г-н Хамран със субтитри на български е качено на сайта на Прокуратурата на Република България: https://www.youtube.com/watch?v=UQxgi-_T08A&list=PLGE6dRxFE7LiL1PkNY9ndrInTe31LkzvA&index=9 ).

Реалността, обаче, е  меко казано различна.

Във вихъра на революционно – реформаторска ситуация на съдебната ни система все още няма предложение от главния прокурор до министъра на правосъдието за удължаване мандата на сегашният ни национален представител. Единствено беше отзован от Хага заместникът й.  Цялата отговорност на държавата ни в Евроджъст се стовари на плещите на Иванка Которова. Работи по над 12 часа на ден, често и през уикендите.

Тревожна е неофициалната информация от различни източници в правните ни среди, че доста магистрати строят мостове към новите управляващи с мерак да се намърдат на позицията в Хага, а Иванка Которова да стане жертвен агнец на безпощадната междуинституционална война.

Надявам се да не изпаднем в положение на ОФ-баданосване с блажна боя върху  възрожденски дърворезби. Дано сме се нагледали на този филм и последиците от него.

Без притеснение да ме обвинят в пристрастност, предлагам на реформаторите – преди да размахат пилите и шкурките, малко повече информация за личността на Иванка Которова и професионалните изяви, които от години съм следил като журналист. Най-точното заглавие на този своеобразен портрет е:  

Родена да бъде прокурор

или пътят на ИВАНКА КОТОРОВА от село Мирково през доменните пещи на „Кремиковци“ до Евроджъст

Не прибързайте да завидите за позицията й в Хага! Първият въпрос, който си задава човек, когато опознае Иванка Которова – което не е трудно, тъй като тя е изключително пряма, лъчезарна и общителна личност, е „Кога спи тази жена!?“. Към момента тя работи върху три професионални стълба, за които често няма празници, нощи и уикенди. Освен националният ни представител в Евроджъст, Которова е прокурор от Международния отдел на Върховна касационна прокуратура и една от българските контактни точки в Европейската съдебна мрежа. За да добием представа за успеха й в прокурорската кариера и за нескончаемата й енергия за работа и самоусъвършенстване, явно трябва да започнем от

„закваската“ в семейството.

И тя – според стандартите на соцреализма ни е: работническо – селски произход. Иванка е родена в софийското с. Мирково, община Пирдоп. Майка й Петра Которова е селскостопански труженик в ТКЗС-то, а татко й Тодор Которов – работник в металургичния комбинат „Кремиковци“.  Извън опростенческата стандартизация фамилията Которови се състои от изключително морални хора с консервативни, но същевременно будни селски традиции. Трудолюбието е основната им черта предадена още от дядото Никола Которов, който денонощно е работил като тепавичар, налбантин и какво ли не. Освен трудолюбие в семейството витае чувство за справедливост и уважение към образованите и напредничавите. Този ансамбъл от емоции и уроци – при днешната си равносметка, Иванка Которова определя като силите, които са я превърнала в това, което е сега.

„Златното момиче“ на прогимназията в с. Буново.

Така наричат Иванка в периода на образованието й до седми клас, защото както пее, танцува и спортува, не е имала оценка различна от отличен. С така внушеното й самочувствие, след 7-ми клас тя решава – подкрепена от родителите, да кандидатства във Френската гимназия в София. Стартира прекрасно с отличен 6 на изпита по математика, но следва тотален провал – слаб 2 на изпита по български език и литература. „Тогава разбрах колко са напред софийските деца в образованието си и аз – идвайки от едно селско училище, трябва да ги догонвам. Взех мое решение да отида да компенсирам 8-ми клас в София“ – спомня си за първото голямо огорчение в живота Иванка. Среща пълна подкрепа от родителите си, които я настаняват да живее при сестрата на майка й в София. И започва битката за компенсация в столичното 122-ро училище „Христо Кърпачев“ в кв. Лозенец, по-известно като „Стъкленото“. Шокът продължава – на класното по литература след първия срок получава 3.50. Семейството й няма възможност да плаща частни уроци.

Съдбата си знае работата да подкрепя смелите.

Съквартирантка на Иванка се оказва момиче, студентка по право, която приятелски и упорито се заема да компенсира дефицита от селското училище по българска граматика и литература. Очакват трепетно резултата. Споменът на Иванка Которова за пробивът: „ След класното за втория срок учителката по литература Василева ме изкара пред класа да прочета работата си по темата „Красотата на Гергана в „Изворът на белоногата“. Краката ми трепереха, защото мислех, че съм изправена, като негативен пример, докато видях оценката накрая – отличен 5 и половина. Санкцията от половин единица бе, че пред едно „за да“ не бях сложила запетайка“.

И нещата се отприщват. Продължава образованието си в елитната 21-ва гимназия „Христо Ботев“, където  става номер едно в литературата. Харесва историята. Това предопределя бъдещия й стремеж към хуманитарните науки. Другата й страст са чуждите езици. Пише съчинения на руски, както и на български, ходи на уроци по френски, а италиански изучава самостоятелно. В това  също прозира някакъв

генетичен код към писаното слово.

Никифор Которов – брат на дядото на Иванка, е известен в родовата памет с това как пасейки овце така се бил зачел в книга, че изгубил цялото стадо. Пред угрозата да го пребие баща му той избира да бяга. Минава Стара планина, река Дунав и емигрира в Румъния. Там се захваща с наука, става най-добрия есперантист на Балканите и животът му завършва като политик –  дипломатически представител на Румъния в Москва. Явна е приемствеността при внучката Иванка, която също е четяла докато е помагала на семейството като овчар на биволи…, но без да загуби нито един. „Четенето е била силната ми страна – спомня си днес Иванка. Не можаха да ме привлекат със селския труд. Казват, че съм бягала от село през книгата. Има и такъв момент, но голяма част от успеха ми идва точно от опита на село. Всяко желание е немислимо без труд“.

Та достигаме до стремежа на Иванка да стане точно юрист. Защо? Отговорът й е категоричен: „ Защото семейството ме възпита да изпитвам силно чувство за справедливост. Същевременно природата ми е изключително динамична – да съм участник в живия живот. Тук и сега да се случват нещата и да усещам, че имам принос към това“.

Пътят към Университета през доменните пещи на Кремиковци.

Предизвикателствата към мечтите на Иванка след отличната диплома от гимназията започват. Не кандидатства веднага, защото родителите й нямат финансова възможност да я издържат като студент. За да се справи с проблема софийско жителство започва работа в „Кремиковци“ в лабораторията към доменните пещи. Следва поредния проблем от пъзела – трябва й разрешение от ръководството на металургичния комбинат. Но те дават подобно само за следване на специалности, свързани с металургия и химия.  Подтикват Иванка към такъв избор, но тя категорично отказва. На третата година склоняват да й разрешат да следва право, но под условие: задочно и след дипломирането да се върне на работа в металургичния гигант. Иванка е съгласна и от раз е приета в Юридическия факултет на Софийския университет.  Плаща сериозна цена за любовта си към правото. В продължение на две години работи втори и главно нощни смени в леярната, за да може да ходи на лекции със студентите редовна форма на обучение. Заради отличен успех успява да получи стипендия и да се прехвърли от трети курс като редовен студент. 

Просветлението за вричане в прокурорската професия.

Случва се на упражнение по материално наказателно право в трети курс, водено от тогавашния асистент Пламен Панайотов, когото и до днес Иванка Которова приема за свой гуру и идол в професията. Над 20-тина студенти решават казус, свързан с продължавана престъпна дейност при кражба на пчелни кошери. Много маловажни случаи, но със сериозни щети като общ краен престъпен резултат. Иванка първа от групата решава казуса правилно и е поощрена от Пламен Панайотов (б.ред. Днес Пламен Панайотов е професор по наказателно право, беше председател на парламентарната група на НДСВ след 2001 г. и вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски 2003-2004 г.).  От този момент тя е категорична, че ще бъде прокурор: „ Осъзнах, че наказателното право е силата ми и искам да бъда точно като този човек – Пламен Панайотов. Да достигна до неговото равнище на познания и ерудиция, че да мога да решавам казусите от птичи поглед. Впечатляваше ме и това, че освен преподавател той е и действащ прокурор. Това издигна още повече авторитета му в моите очи, че съчетава теорията с практиката“.

И тук има късче генетичен елемент. Чичо на Иванка, когото тя е виждала само като дете, е видният адвокат по наказателно право Парашкев Которов. За него съм чувала от адвокати, че в библиотеката на Върховния съд  са запазени записи на негови пледоарии като изключително образцови.

Така с отличен успех Иванка Которова завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“ в навечерието на прехода. В устрема й към познание на трябва да пропуснем и обстоятелството, че записва и второ висше образование по международни икономически отношения в УНСС, което завършва вече работейки като прокурор.

По стълбичката на прокурорската йерархия.

Иванка Которова стажува в Софийска окръжна прокуратура. При първата информация, че има вакантно място за прокурор в родния й край Пирдоп, веднага кандидатства и така започва прокурорската й кариера през 1991 г.  В китното градче, за което в пълна сила е рефренът на „Тангра“ : „Тук от рано започва денят и завършва с Първа програма… Тука друго освен да се влюбиш, няма друго каква да се случи“. Прекрасна позиция, за човек, който иска да си се пенсионира на уважавана и добре платена позиция в родния край. Но това не пасва на динамичната природа на душата на Иванка: „Видях, че там пътят ми ще бъде  сигурен и спокоен, но ограничен за амбициите ми за професионално развитие. Търсех и мечтаех да прилагам правото в целия му обхват“.

Така през февруари 1997 г. постъпва в Софийска районна прокуратура (СРП), а от 1999 г. в Софийска градска прокуратура (СГП). Работи по линия на  тежки икономически престъпления, подкупи, злоупотреби и пр. Тя е обвинител по първото дело за корупция в България срещу магистрат с имунитет – един следовател от Стара Загора. Започва да работи главно по разследвания срещу организираната престъпност. През януари 2004 г. става

първият прокурор в годините на прехода, който е командирован в чужбина да събира доказателства за убийство в друга държава. Поводът е разстрела на Косьо Самоковеца в Амстердам на 6 декември 2003 г.

След разследването в Холандия по инициатива на тогавашния Главен прокурор Никола Филчев я издигат в йерархията във ВКП.  Явно ръководството на прокуратурата си дава сметка, че организираната престъпност е международна и за противодействието й са нужни хора, които да разбират не само от организирана престъпност, но и от международно право. В продължение на три месеца Иванка Которова работи като хибрид – до обед е прокурор по случаите с организираната престъпност, а после до 20-21 часа решава международно-правни казуси. Изнемогва, но не се оплаква. В крайна сметка я прехвърлят изцяло в Международния отдел на ВКП.  И така по предложение на Главния прокурор Никола Филчев през февруари 2005 г. ВСС я назначава за шеф на Международния отдел на ВКП.  „Дойде ми  като гръм от ясно небе – спомня си Которова, нито съм го очаквала, нито съм се стремяла към това. Явно от ръководството са видели някакъв капацитет в мене.

И се хвърлих да инвестирам в себе си“.

Дава си ясна сметка, че като шеф на международен отдел трябва да изучи международното право и яхва метлата на предизвикателството, тъй като студентите по право от социализма имаха ограничена представа от този материя. Започва упорито да учи английски по всевъзможни курсове – индивидуални, съботно-неделни, частни уроци.  Следва завършване на   магистратурата в Юридическия факултет на Софийския университет по Право на Европейския съюз през 2009 г.  И не на последно място се грижи за дома и двете си деца.

Успоредно с работата и следването започва активно да изучава и френски език до септември 2016 г. в Хага , когато се сдобива и с диплома за ниво дипломатически френски език. Няма спирка в стремленията на Которова за лингвистично усъвършенстване: „ И към момента продължавам тотално самообразованието си по юридически английски и френски“.

Предизвикателства безкрай.

Ангажиментите и отговорностите, с които се нагърбва динамичната душа на прокурор Которова нямат граници.  Още преди приемането ни за държава-членка на Европейския съюз тя става първата контактна точка в Европейската съдебна мрежа (ЕСМ) за България. В това си качество е и до днес, поради което вдига телефона си без значение какъв ден е и какъв час от денонощието. Става и учител на прокурорите ни от цялата страна по технологията на европейското съдебно сътрудничество по криминални дела, след като на 20 декември 2010 г тогавашния Главен прокурор Борис Велчев  издаде заповед, с която създаде вътрешна прокурорска мрежа от 100 човека в цяла България. Которова издава  помагала и авторска книга „Европейската прокуратура“

Междувременно става и един от най-активните членове на Българската асоциация по европейско право (БАЕП), която бе учредена през ноември 2008 г по инициатива на нашия съдия в Съда на ЕС в Люксембург Александър Арабаджиев.

 През януари 2012 г Иванка Которова е поканена на изключително престижната позиция – експерт- магистрат в  Task Force Group – организация към Европейската съдебна мрежа, която има като задача да подпомага магистратите в държавите-членки на Европейския съюз как пълноценно да прилагат правото на ЕС. Важен детайл е, че както  е престижно и отговорно участието в групата, същевременно е и безплатно – на доброволни начала. Доверието в Которова не е случайно – няколко месеца по-късно през септемри 2012 г, тя бе избрана за един от тримата експерти, които да извършат мониторинг как се прилага европейското право от съдебната машина на Кралство Дания – държавата, сочена от специалисти  за най-развитата правна система в света.

С риск, че сигурно съм пропуснал нещо, ще завърша:

И така до Евроджъст!

Билдингът на Евроджъст в Хага

Наместо финал – два от проектите, които през последните две години са осъществени под ръководството на Иванка Которова в качеството й на контактна точка в Евроджъст:

  • Доклад за възможностите на всички Агенции на ЕС в областта на правосъдие и вътрешен ред –Евродъжст, Европол, Фронтекс и др. след консултация с Европейската комисия. Целта на доклада  е да покаже на националните власти на всички държави-членки на ЕС как да ползват ресурса и възможностите  на агенциите на ЕС при провеждане на трансгранични разследвания на трафик на хора. Докладът е публикуван на сайтовете на всички агенции и е разпратен до всички съдии и прокурори и институции на ЕС на 18 октомври 2021г. – Европейския  Ден за борба с трафика на хора.
  • Доклад за разследване на трансграничен трафик на хора, ръководен от нея в качеството й на вицепрезидент на Антитрафик Тима на Евродъжст. Обхванати са 405 казуса за трафик на хора, регистрирани в Евроджъст, 91 от които са анализирани с препоръки за добри практики и предизвикателства.

Автор Петър Бучков

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *